Не посещавай блогове – може да те уволнят
Напълно съм запознат с факта, че ако гледаш забранени сайтове на работа, могат да те уволнят. Днес получих мейл от човек, в чиято заповед за наказание присъства и блогът ми – kiro.bg.
Оказва се, че трудовият ред трябва да се спазва сериозно, както дори не се е правило преди 89-та. Ако не стане това, някой “добросъвестен” колега, милеещ за корпоративния просперитет ще изиграе ролята на вътрешен ДС агент и ще те доложи, както в примера от долу.
Нарочно са скрити имената на работодателя. Заповедта пускам с изричното позволение на Станимир – потърпевш от цялата работа.
П.с. редактирах заглавието
Тъкмо си мислех това е заповед в някоя от умрелите ПР фирми, но уви.Проблема е че Станимир не знае какво е VPN, и tunnelling иначе нямаше да си стовари този проблем, също така тези адреси най вероятно са взети от history-то на броузер.Също така може да RDP към дома си и от там да си върши работа. Крайността пък с която се проявява тъпата фирма мотивира за много по сериозна злоупотреба, не само с ползване на интернет.
Привет, Кирил,
Направил си си хитра самореклама, още със самото заглавие на постинга.
Лично аз намирам НИЩО нередно във въпросната заповед. Ако “потърпевшият” е бил предупреден, че няма право да ползва Интернет за лични цели – в РАБОТНО ВРЕМЕ, то проблемът си е негов, и фирмата НЕ Е тъпа, Andreytcho…
Не схващам защо се грачи срещу правилата. Лично аз ползвам нета за себе си – както намеря за добре, в обедната почивка. Различно поведение бих оприличила на наглост и нелоялност към работодателя си. Свиквайте. Всичко останало е равно на тъпоумие.
е и какво като използва интернет за лични нужди в работно време???????????????
не виждам защо очевадно тъпия варненски работодател държи да изцеди и последната капка живот от работника си, най-вече ако (предполагам) той си е вършил работата.
от друга страна, ако не я е вършил, винаги може да му свирне по тая тема, вместо да избухва в предупреждения за уволнение на хартия.
а ако вече го е направил, тогава кви са тия бумащини, вместо да освободи мястото за някой по-гладен който може да прави и двете неща – да браузи и да работи едновременно.
тъпа заповед от момента в който в нея пише bloomberg.com……. китайци.
Супер отношение към работниците… няма що. Фирмите с такова отношение нямат голямо бъдеще, поне според мен.
Освен ако въпросния човек не си върши работата и се чудят с какво да се заядат и да го уволнят. Криза е…
Кире, ти в цялата работа си случаен фактор.
56786 45378 23498 12876 23987 34267 09809 34579 1265 1297
32479 43467 35864 65674 13586 97604 24309 – ако ме разбираш.
Манталитет.
Аз в тази фирма съм получавала мейл започващ с :”This is an email where I would like to explain why the time spent in the WC is not considered as your working time.” …
Това е много тъжно, изкрено съчувствам на Станимир, че е трябвало да търпи подобни ограничения и унивежение. Надявам се че вече си е намерил далеч по-хубава работа и интелигентен работодател.
@Биляна – Multitasking! Не може да се спори че човек работи по добре ако е щастлив. Аз съм щастлив когато не ме тъпчат на работното ми място.Следователно съм и по продуктивен. Ако някой ми забрани от утре да слушам музика докато работя няма да седя и да работя там. Музиката не пречи на това да си върша работата успешно както и това че чета Киро
Дори ако четеш Киро ще видиш че твоя работодател може би е наистина по добър от неговата конкуренция във Варна например.
Andreytcho, за мен подобни разсъждения са нагли, и изразявам лична позиция, като човек, който – стига да поиска – може цял ден да си стои в чата на фейсбук, или да слуша музика в УТубе-то. Само че, вероятно има нещо сбъркано със съвестта ми.
Поздрави!
@Andreytcho, for the record: multitasking не предлага каквато и да било връзка между работните ти задължения, и “multitask”-ване с лични твои занимания, във времето, в което ти се плаща за концентрация върху интересите на компанията, чиито интереси защитаваш! Ако работеше в Google, би имал час на разположение за Киро и за разни други твои си неща! Ако работеше в Apple, не бих те видяла!
@Andreytcho – знам какво е VPN и tunnelling, но никога не съм искал да правя каквито и да било поразии, въпреки че възможностите за това са доста големи знаейки как функционира мрежата на фирмата. Много по-лошото в случката е елемента на “прееби-другарче” и хорското тесногръдие. И глупост
@Biliana – въпрос на тълкуване, разбиране, манталитет и бизнес култура. Фирмата се слави като студентска и има голяма текучество, като единственото изключение е отдела, в които работя аз. Аз не редя фактури в шкаф, а продавам финансова услуга на фирми – тоест трябва да съм комуникативен, социален и добре информиран. Но няма кой да го проумее. А и това е чудото на аутсорсинга – контрола и параноята в комбинация с некомпетентността дават “гениални” резултати. Относно това дали си върша работата – най-веселата част е, че през месеца, в който ме наказаха съм сред топ пърформърите на фирмата. Въпреки фейсбук, киро, блумбърг, етц.
П.С. не ме засякоха с хисторито – директно си ми слушат трафика. Дограма Сървър 2003
Браво Станимирчо, труди се за тези дето те …. отзад.
@Биляна – ти май нещо отстояваш грешното мнение че шефовете знаят най добре. Такива като теб им викат гъзолизковци. Пича е най добрия в отдела въпреки че ходи тук и там. Аз работя в топ 5 фирма в света и никой не го ебе какво правя, стига да свърша и тяхната работа (за която ми плащат). Това е правилния подход.
Andreytcho, смешко, с последното ми стана и жалък. Cheers, sweetie!
Чета статията на Киро, без погледна документа, чета коментарите отдолу и си мисля – баси, също като на работа. Пък то Станимир се оказва колега
Реално погледнато, правилата са си правила – подписваш си трудовия догорор – съгласяваш се с правилата на работодателя. Има някакви разумни граници, в които можеш да кривнеш. Кофти, че в скучая става въпрос за прее*и другарче.
@larcomar – света е малък:) Дискретността ти е предварително високо оценена
Поздрави на Биляна за правилната позиция.
Андрей(т)чо, този твой правилен подход важи за големите фирми, на които хич не им пука дали те има или те няма и могат да минат с и без твоя жалък труд.
В малките БГ фирми всеки кадър е от значение и ако си губи времето, то това е голям проблем. Има си някаква граница на търпимост. Въпросът е принципен – не казвам, че Станимир не работи, но мога и да вляза в положението на работодателя му, защото според наблюденията ми повечето хора, чиято работа изисква постоянно стоене пред компютър, крадат поне 30-40% от си работното време.
Мерси на Дони че довърши коментарите.
Беше забавно!
Айде утре на работа и умната
@Биляна, @Doni – вие времето ли продавате или труда си? Все си мисхлих, че става въпрос за пазар на труда и в един трудов договор работодателят купува труда ви, не времето ви. Ако сте си свършили работата или ще я свършите в желания срок, може да правите в останалото време каквото ви харесва (почти).
Прасунсен, продава се работното време и труда, който можеш да свършиш в рамките на това време. Ако искаш да работиш на парче за срок – ставаш freelancer и се ползваш от преимуществата и недостатъците на този вид ангажираност. В моята фирма не давам крайни срокове, хората могат да преценят с какво темпо да работят. Предпочитам да няма напрежение от крайни срокове. Един път могат да се размотаят повече, друг път да свършат по-бързо.
Дони, не става въпрос за работа на парче. При трудовия договор работещият продава труда си. Работното време е времето, през което той е на разположение на работодателя. Ако работодателят му е дал работа, той трябва да я свърши. Какво ще прави през останалото време (онова, което работодателят му не е уплътнил), си е негова работа.
Съгласен съм с Biliana. Има си правила и те трябва да се спазват. На който не му отърва, си търси друга работа. Лошото е когато нямаш възможност за избор, а там където работиш правилата са идиотски
(((
Покажи фирмата, чиято управа живее в 19 век
\m/
//
Станимир, аз за подобно нещо съм вдигал среден пръст и съм си тръгвал. Фирмата е ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ. Споменавам я, защото не считам, че трябва да бъдем толерантни към подобни работодатели
\m/
//
Всяко нещо с времето си
Прасунсен, ако логиката ти беше правилна, щеше да се казва присъствено време, а не работно време
Биляна, когато работодателите започнат да държат на правилата, може и служителите да се замислят. Сериозно, искам да ти задам няколко въпроса:
Работната позиция трябва ли да е поле на експлоатация, забрани и стрес?
1) Защо японски фирми въвеждат следобедната дрямка?На колко часа “пълна работоспособност” е способен човек?
2) Ако си секретарка, PR, продавчака (избери си произволна професия всъщност) и работата или е на килограм и половина, или просто НЯМА през деня, какво правим? Бъркаме си в носа и дзенуваме, но не допарваме -нет?
3) Колко водещи компании/фирми/институции/т.н. съществуват без присъствието си в Глобалната Мрежа?
4) Коя е пресечната точка между съвест и продуктивност според теб?
5) Колко от наредби и закони тип “Параграф 22″ се спазват…по Света, не говорим за България?
6) Защо креативния труд навсякъде се описва като ползотворен, добър за благото на фирмата, желателен и прочее?
7) Какво мислиш за дикаторските режими в аспект на историческото минало?
9) До каква степен един работник е търговец? Има ли право да “продава” усилията си на приемлива за него цена?
10) 25 години стигат ли?
Нищо лично, но някак……
Извинявам се, но забравих още една фундаментална питанка:
По правилата ли е да те назначат за офис мениджър и да те използват като преводач, куриер, счетоводител, организатор на събития, чистач, готвач, перач и сие накуп?
Не се заяждам, но да се говори за “правила” и догми в сферата на труда просто е утопия.
По правило такива наказания налагат лошите мениджъри. “Лоши” в качеството си на мениджъри. Други любими прийоми са постоянни отчети какво си свършил както в писмена, така и в устна форма. Постоянно. Докато в един момент от отчитане не ти остава време реално да работиш и да свършиш нещо.
Също така по правило при такива мениджъри правилният подход за служебно израстване е имено методът “пре’би другарче” или по научному: office politics.
Другари (comrades)! По мои наблюдения в света на трудещите се има няколко фундаментални типа хора. Две от основните категории са тези, които изпитват нужда да са зависими и тези, които желаят независимост. Аз съм от вторите и единствената причина да се стигне до горната заповед, е че не мога да си позволя независимостта. За сега. От друга страна нека ние, инакомислещите, позволим на тези, които смятат, че вървенето в редица към месомелачката е правилния път, да продължават да вярват и обслужват собствената си зависимост. Не ги виня – все пак всеки има право на собственото си “независимо” мнение.
киро.бг е забранен…това е адски яко.?!? Лично за мен да забраниш достъп до каквито и да е сайтове е потресаващо….
@Andreytcho, Прасунсен, Peter Kamenov, Юлето Желязкова
Налага се да се повторя: манталитет.
Enough said.
Налага се да повториш дума, която в случая не носи никакъв смисъл, тъй като няма сериозен аргумент, с който да отстоиш позицията си. Особено след горепосочените, много ясно изразени доводи (под формата на въпроси) на Юлето Желязкова.
И не, не е въпрос на манталитет. Въпрос е на елементарни наблюдения спрямо начините на взаимодействие изобщо. Да не говорим, че във всеки учебник по мениджмънт има детайлни, базирани на изследвания обяснения, че човек не може през цялото време да работи с пълния си капацитет и именно, за да се запазва продуктивността му, се стимулират почивки и странични занимания.
Може би си запозната с политиката и условията, които Гугъл осигуряват за работниците си. Сигурно си наясно и с резултатите, които постигат, финансови и продуктивни. Те са и сред най- желаните работодатели. Вероятно ще направиш и връзката между тези неща.
Друг е въпросът, че дори не става дума някой да не си е вършил работата, а напротив- за един от топ “пърформарите”.
Изобщо, дано не се налага да попадаме на работодатели с подобен “манталитет”.
Cheers
@ Биляна
Манталитет? Световен?
А ставаш ли на всеки час за 10 минути почивка, което е задължително по закон в случай, че използваш компютър, или във вашия офис работите с пергаменти и дялане на камък?
*тук бях изписала едно кило текст*, но права си – enough is enough.