Белград – партита, пиянства, разврат

Верно, малко ви подвеждам с това заглавие. Де да беше чак така, разбирам, ама то е както си го направиш.

Аз и мои приятели лично миналата седмица се тествахме да видим как седят нещата в Белград и понеже имаше и концерт на Biohazard, та нещата се понаредиха.

Искам да ви кажа, че София е едно нещастно грозно селище в сравнение с Белград – потопяван няколко пъти от американски изтребители.


Намерихме чуден хостел в центъра (на 20 метра от паметника с коня), където се впуснахме в усилия над няколко бутилки шливовица и резултатът бе ясен.

За щастие това е град, където можеш да станеш и пийнеш една бира за закуска, та болката от гадния ти живот да се замени с наслада, а трепета от махмурлука в ръцете в блажена усмивка на лицето.

За дневния живот набързо: Има яки паркове, улици, кръчми. Има магазини и вериги, които в България няма да стъпят. Има всичко, което ние си мислим, че те нямат.

Само грозни мацки се намират трудно, но вие едва ли ще ги търсите :)

Нощния живот кипи.

Казах наздраве на две мацки, те от своя страна ни развеждаха по клубове като благодарност. Мястото, където се запознахме гъмжеше от такива като тях. Така, че ако ви трябва да знаете къде е свърталището на београдските девойки – питайте.

Иначе не си мислете, че съм се възползвал от тях. Напротив.

Срещнах ги след злоупотреба с 47-градусова ракия (доста), друга ракия, едно голямо уиски и една бира за финал.

Запознанството ни продължи така, че аз се наливах с бири и губих все повече контрол над движенията си, както и над мозъка си.

Понеже трябваше да се поддържа разговор, им споделих, че съм вокал на блек метъл банда – май не бяха много впечатлени.

Следващата ни среща бе със сръбски националист, който ни нарече цигани, понеже сме българи. Разбира се дипломацията си каза и след 30 минутен спор се разделихме с прегръдки, разменяне на майспейсове и взаимни наздравици с неговата шливовица.

За капак: връщам се пак :)



Други статии

0 comments