Dreams diary pt.1

Вървя с първата ми приятелка и не можем да спрем да си говорим. С нея не сме се виджали последните 10 години и не си говорим не само по тази причина. Вали дъжд, някакви хора свирят на сцена, като фестивал ще да е. Говорим си интересни неща и направо се разбираме и без думи.

Викам и “Абе, ти нали знаеш, че по-скоро сме нещо като скарани и не си говориме и това най-вероятно е сън.” На което тя отговаря, “Как ще е сън, нали вали дъжд и сме мокри. Щяхме да се събудим.” Мамка му, звучеше логично. Убеди ме. Въпреки, че пак се оказа сън.


Други статии

0 comments