Disposable heroes

Прибираме се като след битка. Уморени си влачим доспехите по паветата и тътрейки взимаме разстоянията. Днес не сме загубили битка. Просто не сме спечелили нищо ново. Не сме успели да се преборим за крачка напред. Месеци сме влагали усилия и сме се надявали. Смятаме, че съдбата ни е обърнала гръб днес. Не можем да бъдем сигурни. Може би тя просто има друг план за нас.

Приготвили сме се да отвоюваме нова територия, но никой не се е появил срещу нас. Озовали сме се на арена без противник и без публика. Ние с дръгливия ни кон и оръженосец за компания. Къде изчезнаха всички цели?

Утре ще правим нови планове и от сутринта ще закусим добре, готови за нова битка. А странното е, че хората празнуват някъде. Какви герои сме ние, след като нямаме публика. Ще преглътнем и това и утре ще влезем в нова борба, макар да рискуваме отново да се приберем с наведени глави. Все някой ден ще намерим нещо, за което си струва да се борим. Безцелни ми приятели.

Нали не забравяте, че по тази пътека вървим съвсем сами, дори да ползваме множествено число. Няма кой да ни поощри или критикува в края на деня. Няма от какво да се крием, но това не ни засяга, защото не можем да се скрием от себе си. Утре ще станем шофьори на такстита и ще се опитаме да застреляме кандидат президента. Или ще спасим Джоди Фостър. Кой знае.

Наспете се добре и си изпийте млякото на закуска.


Други статии

0 comments