София, обичам те!

IMG_0619

Аз съм роден в София и по едно време бях намразил този град. Въпреки, че целият си живот съм изкарал в долната част на Лозенец и скитайки се между Графа, парка и Шишман. Имаше моменти, в които не можех да дишам тук, бях убеден, че навсякъде друга по света нещата са нормални, а тук просто грозни. Не харесвах улиците, не харесвах хората, не харесвах нищо. Жадувах да отида и да живея другаде. Някъде в чужбина.

Когато като малък ме пращаха да изкаравам цяло лято на село, което правех с огромно удоволствие, винаги ми беше приятно да се връщам в града. Може би го свързвах с чувство на носталгия. По-късно започнах да виждам неща около мен, които бях изпускал цял живот. Днес мога да ви кажа със затворени очи какъв е сезонът според ароматите в квартала.

От скоро разбрах, колко много обичам всъщност моя град. За да не звуча сектантски искам да дам обяснение.

Знаете как Уди Алън обича Ню Йорк. Когато бях там с удоволствие се разхождах около места, които познавам от филмите и си мислех как този човек (и не само той) са превърнали някакви свои места в родния им град в легендарни. Монологът от началото на “Manhattan” или сцените с ролер коустъра от “Annie Hall” на Кони Айлънд (и не само там), са ме карали да се замислям колко много романтика можеш да извадиш от един град.

Когато започнах да пътувам и да обикалям градове по света забелязах нещо, което ме накра да се замисля. Възприятието е въпрос на гледна точка. Виждам тези места, защото някакви хора са намерили акцента в тях и го показват по този начин.

По света има много места, които ми напомнят София. Улиците в центъра на Банкок са като Пиротска, Истанбул и Одрин ми напомнят за женския пазар, Амстердам за Графа (не знам защо), ъгълът на 47-а и 2-ро в Манхатън е досущ пряката на Витошка при 14-та поликлиника, макар и в различен мащаб. Будапеща е ЦУМ, а Букурещ…ок, Букурещ ми напомня за Плевен и Варна. Сан Франциско е като Горен Лозенец, а Бахрейн е като Люлин (т’ва щото бях на края на града).

От известно време се чувствам влюбен в София. Всеки ден минавам през малките пет, Шишман, седмочисленици, Кристал. Обичам пътеката в Борисва, където бягам. Една приятелка ме светна да гледам покривите на сградите, така ще виждам друг град. В София има детайли, които са ми безкрайно симпатични. Колкото повече гледах, толкова повече виждах. В този град има особен дух. И не го обвинявайте в грозота. Не е грозен. Този град е пълен с тайни. Като малък съм се скитал в тунелите на метрото, а винаги съм искал да разбера и за тунелите под центъра. Какви ли още скрити мистерии има?

В този град има небе. Има и неща, които ги няма другаде. Има свобода. Изпитвам удоволствие просто да се разхождам по улиците му. Осъзнавам, че говоря за моят тесен житейски ареал. Но вярвам, че нещата, които ме вдъхновяват в града ги има навсякъде, във всеки един град. Въпрос на гледна точка.

Имам толкова истории тук. Всичките ми влюбвания, всичките хуабви моменти са се случили географски някъде по тези улици и всеки ъгъл носи част от моята история. За това не мисля, за тях като просто камък. Знам дори къде ми счупиха носа за първи път. Къде ми взимаха парите, къде си счупих ребро след падане в шахта. На мен дори тези места са ми симпатични.

Искам да се включа в #OpenSofia и да покажа моите места в града. Стана ми интересно какво харесват хората тук. Искам да видя и вашите. Ще поствам всичко в instagram, можете да го следите с хаштаг #opensofia #SofiaByKiro. Ще ми помага моят приятел Тео Чепилов, с когото ще набележим 10 места, които харесваме и препоръчваме тук. Покажете вашите. Искам да видя нещо, за което не съм подозирал.

А, за повече инфо отиди на: http://opensofia.bg


Други статии

One comment

  1. свищов · September 20, 2014

    Ето на това му казвам добра статия. Страхотно !!!