5 неща, които не знаеш за Тео Чепилов (и с какво по дяволите е толкова специален)

DSC06991

 

Историята на познанството ми с Тео Чепилов е историята на две добри момчета, които по принцип обичат да носят спретнати дрешки и да имат добро държание, но събрали се заедно откриват уникално сходство в пороците си и започват да целеустремено да преследват нови висини с обратен знак. Всеки петък вечер започва “продължаваме надолу” вместо с “продължаваме напред” и този девиз, повярвайте ми е звучал от София до Ню Йорк и много места по между им.

Много наши истински истории са се появили в последствие в българските телевизиони сериали, като онази с порязания тестис или част от наш разговор въпроизведен в “Стъклен дом”. Не друго, а защото Тео е сценарист и пише още от златните времена на “Егоист”.

Толкова сме близки, че сме споделяли момичета, моменти, пликове и дори когато Тео издаде книга (Ситуация след Ситуация, изд.Колибри), можете да ме видите в горния ляв ъгъл на корицата как му звъня под името Kiro.bg. Въпреки всичките ми драсканици в блога обаче, Тео си остава много по-добрия писател от двамата ни.

Като се замисля, всяка кретенска постъпка в съзнателния ми живот е плод на именно това наше познанство. Да прося в Милано, да се преоблека като травестит на италианска магистрала, да отида до Букурещ с 5 долара в джоба… Ако имам дяволит глас в главата си, то това определено е гласът на приятеля ми Тео Чепилов, който казва “За феновете” и после надига шот в понеделник вечер, защото какво пък толкова лошо може да ни се случи. После ще дойде човека и още една седмица ще сме “чал”.

След като навремето изложихме мръсните си тайни в “Радио Кафе” в т.нар “Едно нетелевизионно предаване”, мисля че той няма да и се разсърди да сложа някои истории черно на бяло.

1. Тео е роден на първи април, денят на лъжата и това го прави удивително добър в разказването на истории. Той не лъже, той само привежда историите във филмов вид. С леки промени в скрипта, тук таме някой туист. Иначе кому е нужна скучна истина.

2. Тео не се казва Тео. Това не му е истинското име и вероятно първата голяма лъжа. Истинското дори не започва с тази буква. По време на първата му сватба мнозина от приятелите му разбраха името му от устата на общинския служител провеждащ съчетанието. (Към днешна дата Тео е разведен)

3. Тео е българският вариант на “Бързи и яростни” както и перфектното ново лице на кампанията “Не карай пил”. Ако имаше и видео от онази вечер, можеше да се пуска на млади шофьори с образователна цел. След една вечер, която завърши в заведението “Алкохол” (тук има намесена ирония) и поредица Джак и Гинес едновременно, на Тео са му отказани таксиметрови услуги под предлог, че е твърде пиян дори да се вози. Решава да се прибере с онзи голям мерцедес, който караше по онова време и на Спортната палата бива отнесен странично от такси, което не спазва предимството.

Следва 360 градусово завъртане и Тео решава да избяга, защото въпреки невинен е доста пил. Хрумва му, че таксиметровите шофьори ще тръгнат да го преследват и настъпва газта в посока Кравай, където не успява да се справи с 90-те градуса на завоя и се врязва челно в бариерата на ъгъла на градинката на НДК. Ситуацията е еърбегове и стъкла навсякъде, но бягството не свършва до тук.

Героичния мерцедес успява да стигне след страничен и челен удар, приел формата на триколка до Военна болница, където е настигнат и спрян от полиция. Оказва се прав за хайката таксиметрови и благодари на съдбата, че служителите на закона идват първи. В негова защита мога да добавя и факта, че от тогава не е карал пиян. Може би това се дължи и на тригодишното му наказание с отнемане на книжката.

4. Въпреки, че е официално писател, Тео е и главен герой от книгата на известна българска писателка и нейно основно вдъхновение. Там името му е Рижавия (или пък беше Червенокосия) и историята общо взето изкарва всичките му мръсни ризи на показ. Един вид писателката искаше да има последната дума в тяхната връзка. За съжаление нищо не свърши до тук и Тео отново имаше авантюра със същата писателка, която в по-късен период преиздаде книгата си с допълнения като този път освен мръсните ризи, включи и мръсното бельо.

Спомням си, че имаше и откъс, в който участвах и аз. Не помня точните думи за това цитирам по памет. “И докато аз боледувах, Рижавия с малоумните си приятелчета се опитваха да правят нелеп рап на лаптопа в спалнята”. Тя имаше предвид групата ни “Злите Езици” останала без нито един хит в историята.

5. Когато беше бездомен Тео поживя малко и у нас. Веднъж се прибирах с едно момиче към вкъщи и когато стигнахме пред нас тя каза… “О-о-о, ама аз съм била у вас вече.” Думата ми беше, че сме споделяли повече неща от храна, напитка и постеля (и онези 6 кв.м в Ню Йорк).

Имахме и няколко опита за тройка. Казвам го само защото бяха доста смешни. Първият не се получи защото бяхме много пияни (аз) и си останахме с идеята, а на вторият в края на краищата останах в другата стая да гледам “Хищникът” докато Тео си изигра картите.

**Бонус**: Трябва да кажа, че годините когато прекалявахме са зад гърба ни (надявам се), но онази история в която бяхме в Пловдив в търсене на забавления и звъннахме на Спенс, за да търсим телефона на Ванко 1, защото може би той има телефон на “човека” в Пловдив. Разбира се Ванко 1 беше прясно излязъл от затвора и като му казахме за какво го търсим просто ни затвори телефона.

Има и истории, които не мога да разкажа. Но по-важното е, че Тео може да го направи сам. Той събра няколко от най-добрите си истории в книга. “Ситуация след ситуация” се нижат с бързина, черен хумор и екшън като “Гепи” на Гай Ричи в литераурен вид.

Стискам палци за продължение.

Ето и линк към книгата (има я и в електронно издание)


Други статии

0 comments