Не знам дали помниш парка от началото на 80-те. Пак беше зима, но и беше много различно. Студът някак си беше по студен и снегът повече. Бяхме излезли с шейната. Ако въобще се опиташ да си спомниш шейната, дървена, не като чук и гековете, но една такава аристократична, видяла много неща шейна.

Отивахме до пързалката в парка, а татко ни дърпаше до там. Тази шейна май никога не сме я водили на Витоша с оранжевия лифт. Аз като ходих на Витоша тебе те нямаше. Ядох ментови бонбони и гледахме къде са стъпвали зайците и мечките, защото не може да има планина без зайци и мечки. И понеже нямаше чак такива следи на големи мечки, виждахме само следите на малките мечета. Тези, които са станали от зимен сън да поиграят малко навън, със зайчетата и другите животни. После се прибират и тайно се мушват в снега при големите мечки, за да не им се карат.

Не знам дали помниш Умка и нейната майка. Те са мечки и живеят на Северния Полюс. Умка е игрива и малка и постоянно търчи нанякъде. Хич не слуша майка си, когато и казва, че ще си намери белята. Един ден намира малко ескимосче и започва да си играе с него, но то се плаши от мечето и тръгва да бяга. Бяга, а Умка го гони, и така се гонят, докато Умка не го стига и не започва да го мачка от радост. Момчето се уплашва и си съблича кожухчето. Умка е изумена, мисли си, че е смъкнала кожата на човешкото същество и и става мъчно, че сега ще му е студено.

Детето се прибира при хората, а Умка тъжа при майка си. Но хората искат да си отмъстят и погват с вили, пушки и ножове двете мечки. И те бягат, а няма къде да се скрият. И бягат, бягат, бягат, докато най-накрая избягват на небето. И до днес са там. Голямата и малката мечка.

А пък езерото помниш ли. Докато ти седеше на шейната, татко те теглеше, а аз бутах. Решихме да минем през замръзналото езеро. Ходехме по леда и гледахме дали да не пробием дупка, за да хванем някоя риба или поне жаба. Защото нали и жабите отиват някъде прз зимата. Вместо това докато те бутах и стигнахме до тънкия лед, на мен ми пропаднаха и двата крака. Просто леда се пропука и ме хвана. До вкъщи едва се прибрах.

А баба и дядо. Веднъж ни заведоха и баба ме помоли да се качи на шейната да се пусне и тя. Аз не и дадох. Исках да ме засили по склона. И тя се съгласи и ме засили и докато аз политах надолу тя падна и се удари. Като се качих ми каза, че много я боли ръката и иска да се приберем. Аз не исках. Исках още да се пускам със шейната. Тя се прибра с дядо и плачеше. Когато си отидох вкъщи се оказа, че баба е в болницата. Счупила си е ръката.

Ето тогава някъде май съм станал лош.