Sisters Of Radomir - Инвазията на радомирските сестри

Ето и интервюто на Sisters Of Radomir в списание Intro (месец Август,2010). Текст: Косара Бахарова. Ако кликнете на картинките, можете да прочетете интервюто както си е. Ако не ви се чете от скан, текстът следва.

Как се роди идеята за Sisters of Radomir? От колко време сте заедно?

Това стана под скулптурата на една каменна мечка и по ирония на съдбата се случи в Пловдив. Беше прекалено рано сутринта, а бирата и шкембето не бяха оказали благотворното си влияние върху нас. В неделно настроение, решихме, че сцената има нужда от група, която да кърти зъби, къде със звук, къде със кирки. Не знаем от колко време сме заедно, но като се има предвид, че последният ни член Лорд Радомир се присъедини към нас преди броени часове, предпочитаме да казваме, че сме в процес на събиране.

Колко човека сте и как дойде идеята за псевдонимите ви? Имат ли си история сценичните ви имена?

До момента сме петима, Кайзер Радомир - вокали, Развигор Радомир - китара, Младомир Радомир - барабани, Джек Радомир - бас и Лорд Радомир - кийборд, който се присъедини преди малко. Общо взето всеки от нас реши да се кръсти с името, с което би желал да е получил при раждането си. Единствено изключение прави Джек, който си е Джек и в истинския живот.

В Радомир ли сте родени?

Абе, не сме родени в Радомир, но така да се каже имаме пуснати корени в областта. Често летуваме в Углярци, Извор и Житуша. Но май не е много метълско да го споменавате. Ежегодно посещаваме града и някъде там ще направим студиото си. Албумът ни ще е изкован от здрав радомирски чугун.

Защо Sisters, а не Brothers? Името на групата има ли нещо общо със сексуалната ви ориентация?

Не сме обратни, въпреки, че знаем как помага за имиджа в наши дни. Но скоро може би ще разберете. Още не сте видели нищо, имаме още един член на групата, ако мога така да се изразя. Тя е жена, носи латекс и размахва бичове. Ще можете другия път да питате нея.

Защо решихте да се насочите точно към този стил музика?

Ние свирим блекен'рол. Искаме да действа на хората така, че все едно са ги хванали със железни клещи за топките и им разбиват главата с пневматичен чук.

С какво сте се занимавали преди да сформирате групата?

(или с какво се занимавате в момента) Младомир барабаниста ни е миньор в Бобов дол. Има пръсти като кебапчета. Той е от малкото метъл барабанисти, които свирят на една каса, просто е потомствен ковач. За рождения ден сме му подготвили кожи за барабаните, току що одрани от малки прасенца, но това по-добре не го пишете, че е изненада. Останалите сме просто играчи, интегрираме се в условия на криза.

С какво метъла е по-специален за вас от другите музикални течения?

За нас метъла не е течение. За нас той е камък... желязна руда. Мачка наред.

Какъв вид метъл е вашата музика? Какво послание носи тя?

Честно казано ние метъл не слушаме. Слушахме до 10 клас. Но някак си ни се прищя самите ние да забием, та общо взето слушаме си само нас и това е единствения метъл, който слушаме. Точно като Slayer.

Имате ли си кумири? Кои са те и дали сте взаимствали нещо от тях?

Едни ни казаха, че приличаме на Manowar в първите им години... дълго ги гонихме, но накрая ги утепахме от бой. Не приличаме на никой, разбираш ли, на никой. Виж, че и косите са ни къси... просто толкова много звук ни дойде отвътре, че нямахме време да ги чакаме да порастнат и се метнахме на сцената.

Според вас има ли почва в България за подобен стил музика?

Тука една въгледобивна мина не могат да направат като хората. За нищо не става тая почва. Но ние не щеме да ни пускат по телевизията, ние и под земята сме си добре. Там да къртиме ни стига.

Как се възприема метъла в музикалните среди – не е ли прекалено тежък стил?

Те музикалните среди повечето са меки китки и некадърни кифли. Пускаш си телевизора и никой не може да пее. След година, две просто спира да ти прави впечатление. На тия сички плъшоци ше им прегризем гърлата, и без тва вместо да пеят, вият като пернишки вълкодав.

Как смятате да се интегрирате в музикалния бизнес?

С чук и длето. Ако се наложи включваме кангото. Номерът е, докато се интегрираме, бизнеса да го боли и да вика много.

Какви са бъдещите ви планове?

Сега репетираме в една горска вила под Витоша. Плануваме да положим основите на нов стил в музиката... досега го наричаме блекнедрол, но смятаме по-късно да го кръстим "радомирски метъл".

Разкажете нещо повече за радомирския лайфстайл начин на живот...

Е, то там няма много. Примерно среща на центъра на паметника на бозаджията, кафенца тва онова, иначе си имаме едно кафе на центъра, къде има wifi и ако немаш лаптоп ти носат техния. Вие тва го немате тука у София, нали?

Какво ви е мнението за днешната младеж?

За днешната не знам, ние само нощната познаваме. Има едни дето хем с анцуг, хем с чепички одат. Тех като ги хванеме, много цвърчат преди да им се отбиеме. Иначе другите са си нормални деца. Идват по концертите ни, пият, повръщат, сбиват се помежду си и накрая полицията ги прибира по домовете.

Какво е вашето послание към тях?

Елате ни на гости в майспейса. Ще ви избием зъбите със собствените ви слушалки.