Ето два примера от скоро. Първия е за тоалетна хартия “Златно дупе”. Мой колега е направил тази снима някъде в района на Хасково.

Втория продукт сигурно го знаете, но все пак не мога да пропусна аЕрян “Агресия”. Името му не е айрян, защото в случая вероятно идва от аеро. Има високо съдържание на сухо мляко.

Когато си наливате мляко, което не сте си купили вие, проверете колко е пълна бутилката. Ако в нея има по-малко от половината – НЕ Я ПИПАЙТЕ!!!

Ето как изглежда алгоритъма, по който да вземете решение:

Sisters Of Radomir

Sisters Of Radomir

Как се роди идеята за Sisters of Radomir? От колко време сте заедно?
Това стана под скулптурата на една каменна мечка и по ирония на съдбата се случи в Пловдив. Беше прекалено рано сутринта, а бирата и шкембето не бяха оказали благотворното си влияние върху нас. В неделно настроение, решихме, че сцената има нужда от група, която да кърти зъби, къде със звук, къде със кирки. Не знаем от колко време сме заедно, но като се има предвид, че последният ни член Лорд Радомир се присъедини към нас преди броени часове, предпочитаме да казваме, че сме в процес на събиране.

Колко човека сте и как дойде идеята за псевдонимите ви? Имат ли си история сценичните ви имена?
До момента сме петима, Кайзер Радомир – вокали, Развигор Радомир – китара, Младомир Радомир – барабани, Джек Радомир – бас и Лорд Радомир – кийборд, който се присъедини преди малко. Общо взето всеки от нас реши да се кръсти с името, с което би желал да е получил при раждането си. Единствено изключение прави Джек, който си е Джек и в истинския живот.

В Радомир ли сте родени?
Абе, не сме родени в Радомир, но така да се каже имаме пуснати корени в областта. Често летуваме в Углярци, Извор и Житуша. Но май не е много метълско да го споменавате. Ежегодно посещаваме града и някъде там ще направим студиото си. Албумът ни ще е изкован от здрав радомирски чугун.

Защо Sisters, а не Brothers? Името на групата има ли нещо общо със сексуалната ви ориентация?
Не сме обратни, въпреки, че знаем как помага за имиджа в наши дни. Но скоро може би ще разберете. Още не сте видели нищо, имаме още един член на групата, ако мога така да се изразя. Тя е жена, носи латекс и размахва бичове. Ще можете другия път да питате нея.

Защо решихте да се насочите точно към този стил музика?
Ние свирим блекен’рол. Искаме да действа на хората така, че все едно са ги хванали със железни клещи за топките и им разбиват главата с пневматичен чук.

С какво сте се занимавали преди да сформирате групата? (или с какво се занимавате в момента) Младомир барабаниста ни е миньор в Бобов дол. Има пръсти като кебапчета. Той е от малкото метъл барабанисти, които свирят на една каса, просто е потомствен ковач. За рождения ден сме му подготвили кожи за барабаните, току що одрани от малки прасенца, но това по-добре не го пишете, че е изненада. Останалите сме просто играчи, интегрираме се в условия на криза.

С какво метъла е по-специален за вас от другите музикални течения?
За нас метъла не е течение. За нас той е камък… желязна руда. Мачка наред.

Какъв вид метъл е вашата музика? Какво послание носи тя?
Честно казано ние метъл не слушаме. Слушахме до 10 клас. Но някак си ни се прищя самите ние да забием, та общо взето слушаме си само нас и това е единствения метъл, който слушаме. Точно като Slayer.

Имате ли си кумири? Кои са те и дали сте взаимствали нещо от тях?
Едни ни казаха, че приличаме на Manowar в първите им години… дълго ги гонихме, но накрая ги утепахме от бой. Не приличаме на никой, разбираш ли, на никой. Виж, че и косите са ни къси… просто толкова много звук ни дойде отвътре, че нямахме време да ги чакаме да порастнат и се метнахме на сцената.

Според вас има ли почва в България за подобен стил музика?
Тука една въгледобивна мина не могат да направат като хората. За нищо не става тая почва. Но ние не щеме да ни пускат по телевизията, ние и под земята сме си добре. Там да къртиме ни стига.

Как се възприема метъла в музикалните среди – не е ли прекалено тежък стил?
Те музикалните среди повечето са меки китки и некадърни кифли. Пускаш си телевизора и никой не може да пее. След година, две просто спира да ти прави впечатление. На тия сички плъшоци ше им прегризем гърлата, и без тва вместо да пеят, вият като пернишки вълкодав.

Как смятате да се интегрирате в музикалния бизнес?
С чук и длето. Ако се наложи включваме кангото. Номерът е, докато се интегрираме, бизнеса да го боли и да вика много.

Какви са бъдещите ви планове?
Сега репетираме в една горска вила под Витоша. Плануваме да положим основите на нов стил в музиката… досега го наричаме блекнедрол, но смятаме по-късно да го кръстим “радомирски метъл”.

Разкажете нещо повече за радомирския лайфстайл начин на живот…
Е, то там няма много. Примерно среща на центъра на паметника на бозаджията, кафенца тва онова, иначе си имаме едно кафе на центъра, къде има wifi и ако немаш лаптоп ти носат техния. Вие тва го немате тука у София, нали?

Какво ви е мнението за днешната младеж?
За днешната не знам, ние само нощната познаваме. Има едни дето хем с анцуг, хем с чепички одат. Тех като ги хванеме, много цвърчат преди да им се отбиеме. Иначе другите са си нормални деца. Идват по концертите ни, пият, повръщат, сбиват се помежду си и накрая полицията ги прибира по домовете.

Какво е вашето послание към тях?
Елате ни на гости в майспейса. Ще ви избием зъбите със собствените ви слушалки.

Скоро научих, че името на най-стария комерсиален препрата за пране Persil идва от комбинацията на думите перборат и силикат.Останалото го има в уикипедия.
На картинката можете да видите разликата между двата варианта Henkel (горе) и Unilever (долу).

Колаж: Киро (с материали от alenmak.bg)

Въобще не ми е чудно, защо сменят председателя на надзорния съвет. Новият ще се казва Ленин Илиев… яко!

Отделно не искам да споменавам колко неудобно изработен е сайтът (или може би е олдскуул), колко трудно се намира информация в него и колко посещения прави…

Обратното господа, обратното направете.

Снимка: Васил Германов (крадена от facebook-а на Боби)

Борислав Банев – не знам дали сте чували това име, но определено сте го прочитали. Не заради друго, ами Боби отдавна се занимава и пише за няколко издания, които познавате много добре.

С него започнахме работа навремето в телевизия ММ, но Боби имаше доста повече усет към писане и макар да се завъртя няколко години в музиката си намери добро място в редакцията на сп.Егоист. Трябва да призная, че от тогава се усъвършенства доста и днес ми дава ценни съвети, а и с удоволствие чета материалите му. Има си личен блог, в който за съжаление пише много рядко, но ви съветвам да видите неговата гледна точна за фестивала Exit или пък за преживяванията му в компанията на човек с фекалка (да не кажа лайнарка). Днес Боби е редактор на VICE и мисля, че го чака светло бъдеще в тази посока.

Боби е мой приятел и единствено съжалявам, че не мога да го представя така добре с думи, както той би могъл да ме представи, ако му се налагаше. Той обича кратките блог постове и не мога да си позволявам, да пиша дълго за него, предпочитам вие да го откриете сами.

Колкото и лоу-кост вариант да си беше ММ, винаги си е била нещо като българското MTV. Разбира се с драстична разлика в качеството, но на ММ чара винаги е бил съвсем другаде, именно че си беше наша и всички, които се занимаваха под някаква форма с музика са минавали оттам.
Най-чакан момент всяка година бяха наградите на телевизията. Това си останаха и единствените награди за БГ музика, които що годе определяха точно ситуацията. Каквито и да бяха със всичките им гафове и веселби, си бяха добър повод за напиване

ВАРНА

Седим като мъртъвци пред Гранд Хотел Варна с няколко колеги, пребледнели от няколко дневен запой, напълно източени от витамини и минерали, подхранени само в водка в продължение на няколко дни. Не можем дори да си говорим, а пролетното слънце ни изпича и допълнително подкосява краката ни. Така и не успях да стана веднъж за закуска освен първия ден. Лягах си точно преди да наредят шведските маси. За кракия си престой в морската столица, успях да изпия всичките си пари, както и изветсна сума взета назаем. Всичко това при положение, че навсякъде или пиенето беше без пари или ме черпеха.
Чакаме да дойде микробуса да ни вземе от хотела за да се прибираме към София. Точно преди това обаче, шофьорът ни трябваше да закара The Cardigans до летището, за да и отлетят в родна Швеция. Сигурен съм, че и те не бяха виждали шведските маси за закуска, пак освен първия ден. Тогава засякох Нина Першон до пържените филийки. Аха да и кажа нещо и реших, че по-добре да си мълча. Нямах нещо специално за казване и предпочетох да се събудя преди да комуникирам, с когото и да било.

Та чакаме си рейса и се оказва, че и той е там, но не чака нас. The Cardigans са празнували рожден ден миналата вечер на един от своите членове и още спят. След няколко минути започват да изтичат от асансьора и с танцувална стъпка се опитват да се качат. Нина Першон е свежа, другите се носят взаимно. Не знам какво са пили но единият пич спи или е мъртъв. При всички положения, го вкарват в безсъзнание в малкото бусче с надпис „Каналето“. Най-накрая си тръгват и остава още малко да се натоварим и ние. Ще пийнем по няколко бири и ще се оправим.

Много време по-късно бусчето пристиха отново и един колега е в приповдигнато настроение. „Ех, сега ще се возим в бусчето на Cardigans. Сигурно ще е обсипано със звезден прах.“ Въобще не се шегувам. Каза точно „звезден прах“. Откъде да знам, че ще се окаже прав.
Само, където звездния прах се бе примесил със стомашни сокове (пак звездни) и се бе превърнал в оранжева каша с малки парченца кренвирши тук-таме. Започваше от тавана на буса, минаваше през цялото странично стъкло и половината средна седалка. Очевично, този, който го е повърнал се е избълвал към тавана, после към стъклото и най-накрая е свел глава между краката си, където е продължил тихо да изцежда и последните капки от стомаха си. Да, целият бус бе омазан в драйф и нас ни чакаше пътят до София. В автомивките дори ромите не искаха да го чистят, а нашите стомаси бяха прекалено деликатни дори, когато го гледахме.

Завършвам историята с нещо друго. От наградите на ММ във Велико Търново. Половината от нас бяха настанени в приличен хотел в центъра на града, докато другата половина бяхме откарани в мотел Света Гора. Ние го прекръстихме на Холивуд. За целият ми престой там никой не се сети да ми донесе чаршафи и всяка вечер (сутрин) ми се налагаше да спя върху доста гаден прашасал дюшек. С изключение на вечерта, когато си загубих ключовете и спах в стаята на едни колеги върху чаршаф на пода.

Запомнящ се момент: Накараха ме да водя три часа ефир от червената пътека без да имам информация, кога има реклами, кога песен в ефир. Трябваше да говоря 3 часа без да спра сам пред камера. Ако минаваха хора по червената пътека добре, но те по стара традиция се изсипват наведнъж в последния половин час. Щях да умра. От този момент реших, че никога повече не искам да седя и да се занимавам с хора в ефир, не искам да съм известен, не искам да се показвам на камера…

Както казваше Tupac: Fuck Fame, Give me the money

Искам да си призная, че винаги съм използвал интернет като средство за чукане. Ако не си чукал мацка, с която си се запознал в нета, през 2010-а е равносилно да не си чукал мацка въобще. Най-накрая и човечеството да измисли нещо, в което и ние безмускулестите, некрасиви, надарени-единствено-с-ум фрийкове да си намерим партньор. Ясно е, не всички са дискотечни мачовци, които вършеят от клуб на клуб, имат физиката на Киро Скалата и портфейл, по-надарен от самите тях. През 90-те и нас ни заплете световната мрежа, която прокара лъч за депресираното човечество, че може би има начин достатъчно фрийки момиче да ни се върже, дори и свалката да е само за една вечер.

Ако сте си правили срещи на Попа по онова време заедно с всички интернет свалячи, сигурно често са ви заговаряли разни момичета: “Извинявай ти ли си Лорд Дракон от чата?”. В повечето случаи никое нормално момиче (освен фенка на Nightwish и Толкин) не би излязло с момче с подобен ник, но е факт, че интернет помогна дори на тези хора, да се намират и съвокупляват.

Далеч не вярвам, че хората започнаха да ползват чатовете, за да разменят празни приказки. От самото начало започнах да влизам в mIRC, за да си намеря момиче за секс, по възможност още довечера. Връзката беше през аналогов телефон, бавна и тегава, а съседите страдаха дълго и мъчително, заради факта, че телефоните ни бяха в дуплекс.

От първото ми влизане в канал #Bulgaria заговорих момиче с никнейм Moonlight. Представях си нежна, чернокоса девойка с бледа кожа, дълги крака и коса падаща свободно върху щръкналите и напред гърди, нито много големи, нито много малки. Moonlight също се опита да ме убеди, че изглежда точно така. Тъй като музата ми живееше във Варна, а аз бях в София, се налагаше да си чатим в продължение на почти цяла година преди да имаме възможност да се видим. И дума не можеше да става, тя да ми прати снимка във времената, когато скенерите и дигиталните фотоапарати струваха колкото лека кола. Все пак дойде време да се видим, тя ми се обади на домашния телефон. Тогава нямаше “ни джиесеми, ни (кабелен) интернет”.

Чист и спретнат се заредих на светофара на х-л Хемус с инструкция, че чакам момиче с черно кожено палто и черен прилепнал панталон. Бях сам, срещу 5 дами с подобно описание от другата страна на булеварда. При шанс 5:1 към мен започна да се приближава точно момичето, с което в този момент не искате да бъдете забелязван. Бях инвестирал година в чат свалка за момиче, което можех да забърша от всеки бар. Все пак след помощта на 4-5 водки дебютирах и на този фронт, откривайки лист със завоевания белязал моята интернет епоха. Повече никога не видях moonlight и никога не и писах, но разбрах, че чатовете са прекалено енергоемки места за свалки. Това е интернет, няма ли нещо по-бързо?

Спомням си един познат ми сподели, че след като си чател с момиче от Враца не издържал и запалил колата. Чак долу пред блока и се усетил, че е бил сума ти път, без дори да е виждал момичето. Тя седнала в колата му и двамата мълчали без да знаят какво да си кажат, защото се познавали от 1 час чатене. Накрая той решил да сложи всичко на масата и си разкопчал ципа. Или ще ми забие шамар и ще си тръгне, или всичко ще се нареди – си помислил той. Всичко се наредило.

Друг познат до 24-тата си година не бе правил секс и най-накрая бе намерил “разкрепостена, млада дама, адвокат”, с която да сбъдне сексуалните си фантазии. Оказало се, че вместо романтична дама, приятелят ми попаднал в апартамента на 30 годишна, 90 килограмова тигрица, която пречупила представата му за първия път, през призмата на анален секс, комбиниран с кубчета лед и сметана.

Друг познат пък се запозна с момиче по ICQ, докато настоящето му гадже правеше сайбърсекс чрез видеоконференция с млад французин по скайп в другата стая. Издаде се, след като приятелят ми намерил специфичен косъм между бутоните “f” и “g” на клавиатурата на лаптопа си. От мъка се срещна с ICQ позната си и всичко завърши с брак.

За щастие, не дълго след навлизането на дигиталната фотография, се появиха и първите сайтове, които ни даваха възможност да си слагаме снимка на профила и да виждаме човекът преди да почнем да си комуникираме. Тогава всеки от нас, е разбирал, че дори и снимките лъжат. Опитът показва, че колкото по-красива е тя на снимката, в действителност е доста по-ниска, има силен диалект или просто не е твой тип. От тогава не се доверявам на момичета, които ползват анимирани аватари. Искам всичко на масата.

Тъй като кукличките в сайтовете ги забелязват всички мъже, респективно те получават поне по 100 писма на ден, така че човек трябва да е оригинален. Бога ми за всички оригинални неща, които измислих, не ме удостоиха с капка внимание от страна на русите силиконови секс бомби. Затова един ден се ядосах и пуснах съобщение на една жестока кака: Imam nov bavarec. Iska6 li da go razhodime. Отговорът дойде след секунди и беше : Da. Koga? Очевидно е, че интернет не е по-различно място за свалки от нощно заведение стига да изиграеш правилната роля. Ако толкова искаш да си легнеш с безмозъчна кукла си купи ключ от Бентли през ebay и го размахай в БИАД.

Не е нужно да си морски гларус или спасител на Златни пясъци от 80-те, за да чукаш чужденки. Много преди да има facebook се появиха редица социални мрежи обединени под някаква цел. Дали ще е за пътувания или размяна на гостувания, доста момичета от цял свят си търсеха приключения у нас. Благодарение на 1-2 сайта за гостувания бързо сложих знаменца за победа във Франция, Австрия и Австралия. Победния рейд можеше да обиколи света, ако не си бях хванал постоянна приятелка.

След това се появиха блоговете. Най-общо казано какво бяха те. Отваряш си блог, където изказваш мисли, сънища, плюеш правителството, говориш за себе си. Ставаш блогър. Ако си достатъчно добър, скоро добиваш звезден статут, започват да те забелязват други блогърки, които умират да се запознаят с теб и повярвай ми, също така да си легнат с теб.

От както има чат, има и секс чат. По едно време излизах с жестоко момиче, което в свободното си време заработваше пари, за да маструбира пред уебкамера. Бях особено горд, че съм единствения, който я чука и в реалния живот.

Накрая някак си закономерно се появи и facebook. Най-голямата социална мрежа увеличи успехите ни в секса с геометрична прогресия. Отваряйки списъка си с приятели сигурно всеки от нас може да си намери сексуален партньор за вечерта, а воайорството никога не е било толкова масово задоволявано. Мрежата се превърна в каталог от потенциални сексуални партньори, а многото и разнообразни фотографии, наблюдение на държанието на индивида в комуникацията му с обкръжаващите го, ни помага да опознаем човек отстрани, без той дори да подозира за това. Определено facebook е най-добрият начин да разгледаш мацка необезпокояван. Вече не се запознавам с момичетата с фразата: “Дай ми телефона си”, а “Имаш ли фейсбук”.

Та помогна ли интернет за сексуалния ни живот? О, да. Сигурно огромен процент от връзките ви е резултат на контакти в мрежата, а може би някой ден дори ще вземе превес. Започвате да забравяте имената на приятелките си, добре че в мрежата ги виждате с имената им прикрепени към тях. Според мен въпросът ни не трябва да е “Как ни помогна интернет за сексуалния ни живот?”, а “Какво щяхме да правим без него?”

Колаж: Kiro.bg / Скрийншот btv.bg

Неделя си отварям бира, слагам пола (по-удобна е за вкъщи) и си пускам бТВ. 1 час драми. После в понеделник сутринта съм толкова афектиран, че пиша в скайп на двама от сценаристите:

- Как можахте?
- Кое?
- Да прее*те връзката на Хари и Алекс?
- И по гадно ще стане.
…

- Ще има ли хепи енд?
- Амиии…

Може ли аз да застрелям Дани?

В точка 7.1.1 от Общите условия на играта пише, че цената пък е 30 (тридесет) стотинки на SMS и към трите оператора. Не че смятам да играя, но все пак…

Според тях докато температурата в София е 29 градуса, а в Кюстендил 26, в градовете, които се намират по средата на пътя, температурата е едва 12. Ясно е откъде идва грешката, остава да бъде само поправена.

Примери:

UPDATE! След като им пратих инфото, от Netinfoми отговориха през туитър почти веднага:

Привет,времето в момента се взима от най-близката метеостанция и се обновява след подадени от нея данни.За съжаление у нас няма достатъчно метеостанции и при забавяне от повече от час на данните,системата взима данни от най-близката (като в случая). Ние ти благодарим за сигнала. Насреща сме и за още коментари/ забележки. Усмихната вечер!

DJ Pincher Kiki и DJ Сатанист флиртуват с посетители

DJ Методи Мръсното