Започвам от малко по-далеч. Ти си отвеян, вероятно депресиран. Животът ти е скапан и се чувстваш, като на работа, която не искаш да вършиш, сложен от някой друг. Живееш го колкото да мине времето. Не вярваш в нищо, а любовта (трябва да намеря дума заместител) е нещо което се случва в романтичните филми.

Те от своя страна са направени за такива, като тебе. Да поддържа илюзията им, че такива неща се случват, въпреки че ти никога не си виждал това да се случва толкова хубаво на някой около теб.

Но това не трябва да те отказва. Търси погледите. Нямаш идея как за правилния поглед може да промени света ти. Оглеждай се, защото те са там. Срещай погледите им. Ще си истински фрийк, ще си търсач. Но някой ден вашите погледи ще се срещнат.

Гледай тогава да не носиш слънчеви очила.

Мишо Шамара представя младото поколение рапъри и то от собствената фамилия. Крушата не пада по-далече от дървото, са казали хората и малчугана хваща микрофона, за да тръгне по стъпките на баща си. Мога да кажа, че сцената във Варна се сдоби с най-младия си наследник. Има две видеа, едното е колаж с по-добро качество, другото е от лайф участие. Кой да повярва, че Мишо ще напише парче, което ще може да се слуша и на детски партита.

Ти си, Lil Sha!!!

Все пак, днес в туитър видях един пост на ro_vicheva, който ме отведе до страницата на Максим Бехар във Фейсбук.

Там мосю набира сам фенове подобно на БГ поп звезда, която страда от липса на внимание. Бехар е шефче и се чудя защо му се налага да стига до там, сам да си търси феновете. @ro_vicheva пита, дали няма да има кебапчета. Митьо Пищова поне знаеше как да докосне сърцето на човека. Максим дава книжка, която сами се сещате е пълен та*ак. Разбира се, ще има хора, които ще твърдят какъв спец е М.Б.

Според мен няма никакво значение колко книги си написал за интернет. КНИГИ. Това е офлайн. Аз мога да напиша 100 книги и всяка сутрин да съм гост по Нова Телевизия, но това не ме прави интернет специалист. Сори.

Долния текст е жалък, един истински фейл:

Dear friends, Invite more than 50 of your friends to become my fans….and the first 10 of you will win a personally signed copy of my book 111 Rules on Facebook Just let me know… Sincere wishes for a great weekend!

Ето кога споменахме книжчицата за първи път

Offtopic: Да забелязвате случайно, че всички нет спецове имат странни имена?

Защо споменавам Жюстин Томс, защо списание .Net. Нека започна така. Аз съм в интернет през последните 12 години и се радвам, че до момента успявам да работя това, което ми харесва. От доста време чета списание .NET и ми прави впечатление, че в него се изявяват експерти с висока теоритична подготовка, но слаби практически резултати.

Самият аз не съм нито теоретичен, нито практически експерт. Но и не пиша в .NET. Тъй като от доста време чета съветите на Жюстин Томс, които са наистина смислени, парадоксът е, че в същото време медийната група, за която тя се труди е пример за “DON’Ts” според моите разбирания. За това реших да се попитам защо това става така. Защо един добър теоритик има време да прочете достатъчно информация, която да опише в книга или статия, или разкаже на студентите си, а не може да я приложи на практика?

Зададох няколко въпроса на г-жа Томс, тя ми отговори леко уклончиво и без нито един конкретен пример, от което не ми стана по-ясно. Отделно и тя ми зададе няколко въпроса, на които ще отговоря тук, въпреки, че повечето са лични, а не професионални.

Киро – Жюстин Томс

Въпрос: От каква позиция разглеждате интернет маркетинга? Не съм забелязал голяма кампания да минава през вашата агенция? Говоря за бюджет над 20 000 EUR.

Отговор: г-н Христов, с онлайн бизнес се занимавам от 1998-ма година. Специализирала съм в чужбина. За вече повече от 12 години имам стотици кампании, сайтове, клиенти, много от които значими брендове, които са ми се доверили. Не знам имаме ли представа колко годишно кампании в България са с бюджет над 20 000 Евро. Със сигурност част от тях са били клиенти и на компаниите, с които се занимавам.

Нека поясня също, че съм написала сама или в съавторство 8 книги за онлайн медии и онлайн маркетинг. И тези книги са уникални по рода си, защото реферират именно към българоезичното уеб просранство и дават родни примери и възможности.

В допълнение от 1999-та година насам организирам конкурса БГ Сайт, за най-добър български уеб сайт. Това ми позволява отблизо да следя и тенденциите и новите сайтове и проекти, както и професионалната общност като цяло. С това имам честта най-големите експерти и имена в родния уеб да са ми приятели.

Благодаря на Биляна Лаундс, издател на списание .Net за поканата да съм техен автор от първия брой. Мисля, че това е едно добро партньорство, а списание .Net е наистина много добро, полезно и сплотяващо бранша издание. Главният му редактор, г-н Бойчев също е страхотно попадение и заедно с екипа на списанието правят наистина много добри неща, наред с останалите им инициативи като Web After Hours и семинарите.

Пропускате, г-х Христов, в професионалните ми ангажименти да споменете и лекциите, освен в НБУ изнасям лекции на множество конференции и семинари в България и Европа. Темата е – онлайн медии, онлайн маркетинг и ПР.

Въпрос: Защо вашите сайтове са едни от най-нелогично изработените у нас. Като българските олимпийци, те са на дъното на всяка една класация, а като ползваемост са по-скоро неудобни, технически немърливи и без успешен аналог в пространството.

Давам за пример сайта ви за пенсионери, ludimladi.com и този за активни спортуващи младежи az-sportuvam.com. В този за стари хора използвате шрифт за заглавие с големина 16 пиксела, а в този за младите заглавието е 24. Текстовете за пенсионери също са една идея по-дребни. Искате ли да кажете с това, че младежите страдат от очи, за разлика от орловия поглед на средностатистическия пенсионер?

Отговор: Всеки има право на лично мнение. Приемам и Вашето. Хубаво е, че и го споделяте.По-долу цитирам колко души месечно имат различно от Вашето мнение.

Въпрос: Какви по-големи рекламни кампании се случват във вашата мрежа от сайтове? Защо да си построим сайт по ваш пример?

Отговор: Случват се достатъчно интересни, добри и големи кампании. Стига да искате да ги видите – можете да го направите. Не карам никого да си построи сайт по мой пример. Сайтове се правят с различни цели. Всеки, който инвестира избира целите и начините, по които да ги достигне. Очевидно, също така, не сте наясно, че Алекса далеч не е нещото, на което вярваме и по което да си ги мерим. За успеха на родните сайтове вече две години и половина можем да попитаме независимият арбитър – Гемиус. По данните на Гемиус медиите, с които се занимавам имат 15% покритие за декември 2010, т.е. около 500 000 читателя месечно и се нареждат в топ 15 на родните онлайн медийни групи.*

(Според Gemius и публикуваната класация в списание .NET, Az Media, с която се занимавате, за месец декември сте на 20-о място с 380 604 потребителя)

Снимка на декемврийската класация на Gemius от списание .NET

Въпрос: Как бихте ме убедили да ви се доверя и да ми направите сайт или да планирате рекламната ми кампания?

Огтовор: Не искам да Ви убеждавам, г-н Христов. Достатъчно ми е да работя с хората, които ми се доверяват и без да се налага да ги убеждавам публично при определено негативен подход. Знаете ли, явно сте
далеч от бизнеса, но в бизнеса хората, които работят заедно по един проект са от един отбор. Проблемите възникват, когато си нямат доверие, нападат се и вместо да градят позитивно копаят негативно в градинката на другия. Е, предполагам няма да зачетете мнението ми, имайки предвид, че с лека ръка зачерквате и други, доста по-популярни имена в маркетинга. Но, естествено, това е Ваш избор.

позволявам си, от своя страна също да задам няколко въпроса към г-н
Христов:

Жюстин Томс – Киро

- г-н Христов, с какво се занимавате, че в средата на работния ден да имате време да се ровите в делата на другите? или това именно Ви е работата?

Отговор: Признавам си, че съм неприятен човек и от време на време се ровя в работата на другите. Искрено съжалвям, че съм такъв. Осъзнавам много ясно фактът, че предпочитам да критикувам другите вместо да погледна собствените си грешки. Занимавам се с интернет медии, работил съм за Investor.bg (номер 1 в Gemius), в момента за Sportal.bg (не участва в класацията като publisher).

- г-н Христов, какво правите, с което да сте полезен и на друг, освен на себе си?

Отговор: Ако мога да бъда полезен на себе си, ще мога да бъда полезен и за другите. Ако не мога да реализирам собствените си желания, няма как да накарам другите да ми се доверят.

- г-н Христов, колко кампании над 20 000 Евро имате зад гърба си?

Отговор: Само една. Надявам се да е първата, а не последната. (В компания, която работя тези кампании са почти ежедневна практика. Лично можете да се убедите в това.)

- А Вие от каква позиция разглеждате Интернет маркетинга?

Отговор: Като активен потребител, блогър и служител в sales отдел. Като човек интересуващ се от новите тенденции и потребителското поведение. Като вас съм работил в две от най-големите медийни групи.

- Спите ли добре? Имате ли достатъчно приятели, ама истински?

По време на пъпнолуние не мога да спя, но през останалото време имам здрав сън. И се надявам да имам истински приятели.

- А семейство? Искате ли да Ви препоръчам интересен филм или книга, с които да запълвате по-пълноценно времето си? Още веднъж благодаря за вниманието, с което удостоихте скромната ми
персона!

Жюстин Томс

От добро семейство съм. Ще се радвам, да ми препоръчате нещо хубаво за гледане и четене. Стига да не става дума за интернет.

Надявам се сблъсъкът между нас да остане само на професионално ниво. Благодаря ви за вниманието. Пожелавам ви всичко най-добро.

Кирил Христов – Kiro.bg

Аз бих я нарекъл “11,50 най-лошо похарчени лева, за 45 минути четене/препускане по страниците”. Всъщност, за да не съм толкова краен, трябва да призная, че този труд може би е звучал логично през 2000-та година, когато е завършен. Това е преди 10 години, когато още нямаше Google. Доста от съветите са стари, а повечето предупреждения не се сбъднаха.

Ето няколко примера:

1.Авторите твърдят, че с течение на времето търсачките ще загубят своята роля и опитните потребители ще знаят кои сайтове да посещават. Як фейл. Днес не можем бе Google.

2.Няма да има успешен вестник с успешен сайт. Ами New York Times и Дневник?

3.В интернет няма да се печели от реклама. Моля? Какво казахте?

Всъщност идиота съм аз. Дадох 11,50 за книга, която е струвала пак толкова преди 9 години, когато е била издадена. В София Сити Център книжарницата поне да и бяха ударили един дискаунт след 9 години търкане по рафтовете.

Отиваме на срещата и вярно е тя. Но нищо не спира до тук. Тръгваме към огледа, говорим си за Иванчо (Дзифта) и вървим по Иван Асен, някак си по едно време заставаме пред много позната сграда. Стига бе, не е възможно. Тук живееше Малчугана, а на вратата пишеше “Флореза Еди-коя-си”. Не мога да забравя това име.

Домакинката ни посреща пред входа. “Приятно ми е, Флореза!”.

“Е, аз няма да се качвам”, викам. “Вече съм бил там на гости, няколко пъти”.

Добре де, искам да ви питам каква е вероятноста от почти двумилионна София да срещнеш единствения брокер, който познаваш и той да те заведе в квартира, в която си бил.

Очаквам нещо хубаво да се случи днес. Hello, My New Life!

П.с. За протокола преди Богдан Русев и Тодор Пеев живяха над мен, но нито аз съм разбрал, нито те. Само дето по едно време имаше малко шум от партита, на които ме беше яд, че не си познавам съседите.

Кадър от клипа на мистер Пецов – screenshot by Kiro.bg

Не се заяждам, просто новото му парче “Ескалатор” е безгласен опит да се достигнат висини покорени от другите титани на фолк естрадата. Искрене, ако знаеш къде са Тонката Стораро, Иван Устата, Адриан и Жорето (Р. и Е.) ехееее. Слушат ги по села и паланки.

Къци Вапцаров е куул, iСКРЕН не е.

#fail

Не знам дали помниш Умка и нейната майка. Те са мечки и живеят на Северния Полюс. Умка е игрива и малка и постоянно търчи нанякъде. Хич не слуша майка си, когато и казва, че ще си намери белята. Един ден намира малко ескимосче и започва да си играе с него, но то се плаши от мечето и тръгва да бяга. Бяга, а Умка го гони, и така се гонят, докато Умка не го стига и не започва да го мачка от радост. Момчето се уплашва и си съблича кожухчето. Умка е изумена, мисли си, че е смъкнала кожата на човешкото същество и и става мъчно, че сега ще му е студено.

Детето се прибира при хората, а Умка тъжа при майка си. Но хората искат да си отмъстят и погват с вили, пушки и ножове двете мечки. И те бягат, а няма къде да се скрият. И бягат, бягат, бягат, докато най-накрая избягват на небето. И до днес са там. Голямата и малката мечка.

А пък езерото помниш ли. Докато ти седеше на шейната, татко те теглеше, а аз бутах. Решихме да минем през замръзналото езеро. Ходехме по леда и гледахме дали да не пробием дупка, за да хванем някоя риба или поне жаба. Защото нали и жабите отиват някъде прз зимата. Вместо това докато те бутах и стигнахме до тънкия лед, на мен ми пропаднаха и двата крака. Просто леда се пропука и ме хвана. До вкъщи едва се прибрах.

А баба и дядо. Веднъж ни заведоха и баба ме помоли да се качи на шейната да се пусне и тя. Аз не и дадох. Исках да ме засили по склона. И тя се съгласи и ме засили и докато аз политах надолу тя падна и се удари. Като се качих ми каза, че много я боли ръката и иска да се приберем. Аз не исках. Исках още да се пускам със шейната. Тя се прибра с дядо и плачеше. Когато си отидох вкъщи се оказа, че баба е в болницата. Счупила си е ръката.

Ето тогава някъде май съм станал лош.

На снимката е Дейвид Линч (на фокус), Боби и аз по назад. Аз съм толкова щастлив, че чак съм се представил като идиот.

Ето един нов свеж пример от Австрия и тоалетна на пистите на Флахау – родното място на Херман Майер – Херминатора. Излишно е да споменавам, че е напълно безплатна, нали?

Ако знаем, че Обект В, не обича Обект С, то би следвало да предположим, че и Обект А се чувства така към Обект В. За какво си говорят глупости?

Знаем, че нито един от тези обекти не обича в правилна посока. Обектите са си разказали играта.

И понеже в блога си само укорявам някакви хора, за това какви недостатъци имат, реших веднъж да напиша за това какво ми е харесало в нещо.

1.При едно от първите ми посещения, нямаха да ми върнат. Вместо да ми приберат парите, барманът ми ги върна и каза, че ще ме води на сметка, да не се притеснявам ако нямам точно. За сравнение на други места просто те отсвирват. В близко заведение ми прибраха 20 лева за един Tuborg и трябваше да преследвам барманката.

2. Снощи, попитах дали имат ПОС терминал за разплащане с карта. Оказа се, че има и аз спокойно изпих няколко приятни напитки. При плащането се оказа, че в терминала няма лента и следователно няма да си платя с карта. Барманът ми предложи, тъй като вината е негова, да си платя друг път. Все пак той ми е причинил неудобството. Дори ме почерпи една пурета. Допадна ми отношението на тези хора и мисля да посещавам по-редовно това заведение. За историята само довършвам, че се разходих до банкомата и си оправих сметката.

Става дума за рекламата на Банско, която включва “Цели 70 километра професионално подготвени и надеждно обезопасени писти са на разположение на скиори и сноубордисти.”

Ок, но измежду тези 70 километра и 25 лифта, са и писта Академика и нейният лифт (номер 14 на картинката, най-вдясно). Всички знаем, че тази писта не функционира, мисля от 80-те на миналия век. Oткакто ходя на Банско, не съм виждал никога тази писта да работи, да не говорим, че лифтът вероятно е демонтиран и стоят само стълбовете.

Още по-неприятно е, когато Юлен АД обявяват, че всичките им писти и съоръжения работят в момента. Е, не работят. Сега ще ми върнете ли някаква част от 50-те лева, които ви давам, подведен от рекламата ви.

Писта номер 14: отсъства от таблото, но все пак всички съоръжения работят.

Пак пуснах жалба към комисията за защита на потребителя, ей така да видя ще има ли ефект. Цеко, Цеко след всички гадости на Банско, поне правите добро нощно на Лалето, за което няма как да не съм ти благодарен. Но толкова.

Но, седя си пред студиото и изведнъж влиза Г.Х., заедно с талантливата си ПР-ка. Не знам дали чете kiro.bg и старата версия kiro.blog.bg, или пък е виждал някоя от клиповете си по нашето предаване по ММ, придружено с кометар, ясно е, че ако ме е чел/виждал, едва ли ме обича.

В хода на разговора (с останалите, аз не се намесвам) става дума за бой над журналисти. И той ме поглежда и с натъртване обявява: “Е, то вярно е, че някои журналисти са си за бой”. Или е било за мене, или съм параноик. Дори съм сигурен, че съм го писал и преди това. Но както и да е. Жорето е пак тук с нов прес. да ви е сладко:

За ЧРД
Георги Христов си подари концерт на Марая Кери

Водолеят Георги Христов посрещна рождения си ден 28 януари не в България, а в САЩ, където си почива с приятелско семейство вече няколко седмици, предаде пиар-агенцията на изпълнителя.

Най-напред певецът акостирал в Лас Вегас, където бил настанен в прочутия хотел „Баладжио” с изглед срещу фонтаните, най-голямата местна атракция. Христов изгледал водно шоу на „Цирк дьо Солей”, както и последния спектакъл на Бет Мидлър, американска певица и актриса с няколко „Грами”-та, озаглавен „Шоумомичето трябва да продължи”.

„Бет Мидлър пя с микрофон като моя, „Шур”, последен поръчков модел”, забелязал с усмивка певецът. Неговият български екип го очаквал да се прибере за рождения си ден, но внезапно Христов удължил престоя си с посещение във Вашингтон. Певецът наел президентския апартамент в хотел „Сейнт Реджис”, намиращ се на 500 метра от Белия дом. На 27-и януари той изгледал концерт на една от любимите си певици Марая Кери, а малко след края на шоуто компанията му вдигнала наздравица за  рождения му ден.