Как ме отучиха да крада чаши (Дупката – история No.1)
Навремето имаше едно много приятно заведение – Малката Дупка. Заведението се намираше срещу Строителния техникум (все още има подобно заведение там).
До колкото си спомням от там тръгна и Bounce party-то на Бат Венци и Шлеви, но понеже не съм голям капацитет в областта ше си мълча.
Доста често го посещавах, за да пийна няколко рома. Червен ром с лед и лимон, за предпочитане от реномираната марка Savoy. Атлантик имаше вкус на детски бонбнони.
След няколко напитки си взимах чашата и бавно започвах да се нося към нас. Бях си направил цяла колекция от чаши с различна форма в зависимост от предпочитанието на барманите в какво да ми сипят тази вечер.
Един ден отидох както винаги в бара и си поръчах голям ром с лед и лимон. Без да ми каже и дума, барманът бавно взе и постави една пластмасова чаша пред мен и ми наля. Дума не ми каза, нито за това, че съм му гепил 20 чаши, нито нещо друго. Разбрах веднага какво има предвид. Потънах в земята от срам,
Огледах се около мен и всички пиеха в стълко, сам аз в пластмаса. Бавно си допих пиенцето и излязох, като си върнах чашата на бара.
Няколко дни по-късно пак отидох там и си поръчах ром. Барманът със същия многозначителен поглед, лека усмивка и малка пауза ми наля в нормална стъклена чаша.
От тогава повече никога не съм си взимал чаша от това заведение.
“… повече никога не съм си взимал чаша от ТОВА заведение”
щом нямаш колекция от пепелници, чинии + наколко свещника за разкош всичко е в рамките на нормалното;)
доста деликатен “Разговор” сте си провели. кради ролки тоалетна хартия, за тях Бармана ще го е срам да се намеси
И аз така правя, но до сега не са ме “хващали”