Храна за космонавти и защо Джон Атанасов е сред неуспелите гении?

Няколко цитата от конференцията Collision в Ню Орлиънс – Май 2017.

 

Mike Massimino – първият астронавт, който туитва от Космоса

“Всъщност храната на астронавтите е много вкусна, противно на разбриранията. Единствено разлика прави сладоледа. Той е отвратителен. За това туристите, които ходят в НАСА ги черпят сладолед, защото астронавтите не го ядат.”

“Децата ми започнага да се интересуват какво работя, чак когато пуснах туит “The Launch was awesome” при излитането и после се шегуваха с мен в Saturday Night Live. Писаха ми имейл да продължавам с тъпите си закачки, защото така стм бил забавен”

“Имам страх от високото. Но не ме беше страх на космическата станция, защото земята е прекалено далече, за да имаш чувството за височина. Обаче когато трябваше да се кача на крана на космическата станция на около 10 метра височина ме хвана страх. Въпреки че в безтегловното състояние няма как да падна. През цялото време се държах здраво за куфарчето с инструментите, за да имам чувството, че се държа за нещо”.

“Като малък си мечтаех да стана астронавт. Нийл Армстронг беше моя герой. НАСА ме отхвърляха 4 пъти. Проваляш се само тогава, когато ти решиш да се откажеш. Трябва да знаете разликата между невероятно и невъзможно. При 0,000001 вероятност, винаги има шанс скрит зад редицата от нули.”

 

IMG_1352

Wyclef Jean (ex-Fugees):

“Знаете ли каква е приликата между мен и вас tech пичовете, между мен и Стив Джобс? Че записах най-продавания хип хоп албум в историята в гаража на чичо ми. Заедно сме тръгнали от гаража”.

IMG_1352

Уолтър Айзъксън – биограф на Стив Джобс и журналист:

“Стив Джобс ми сподели, че най-важното му творение не е айпода, мака или айфона. А отборът/тимът. Трите най-важни неща в съвремието ни: микропроцесорът, компютърът и интернет не са дело на един човек. А дело на труда на много хора”

“Иновации във физическият свят са много трудни. За това уважавам Илън (Мъск). Защото прави иновации там, където е адски трудно”.

“Когато проваляш, падаш напред. Винаги си една крачка по-близо и когато се изправиш ще си една стъпка напред. Провалът е опит. Само когато се откажеш се проваляш истински.”

А ето защо нарича неуспелите предприемачи “Джон Атанасовци”:

Цитати от други:

“Децата обичат персоналните асистенти (Siri, Alexa, Google Home), защото не им забраняват нищо. Напротив. Винаги им изпълняват желанията.”

“След 10 години билет до луната ще е 10 хиляди. Колкот билет първа класа до Австралия днес.”

“В днешно време VC-тата гледат за нови платформи, не за аппове.”

5 неща, които не знаеш за Тео Чепилов (и с какво по дяволите е толкова специален)

DSC06991

 

Историята на познанството ми с Тео Чепилов е историята на две добри момчета, които по принцип обичат да носят спретнати дрешки и да имат добро държание, но събрали се заедно откриват уникално сходство в пороците си и започват да целеустремено да преследват нови висини с обратен знак. Всеки петък вечер започва “продължаваме надолу” вместо с “продължаваме напред” и този девиз, повярвайте ми е звучал от София до Ню Йорк и много места по между им.

Много наши истински истории са се появили в последствие в българските телевизиони сериали, като онази с порязания тестис или част от наш разговор въпроизведен в “Стъклен дом”. Не друго, а защото Тео е сценарист и пише още от златните времена на “Егоист”.

Толкова сме близки, че сме споделяли момичета, моменти, пликове и дори когато Тео издаде книга (Ситуация след Ситуация, изд.Колибри), можете да ме видите в горния ляв ъгъл на корицата как му звъня под името Kiro.bg. Въпреки всичките ми драсканици в блога обаче, Тео си остава много по-добрия писател от двамата ни.

Като се замисля, всяка кретенска постъпка в съзнателния ми живот е плод на именно това наше познанство. Да прося в Милано, да се преоблека като травестит на италианска магистрала, да отида до Букурещ с 5 долара в джоба… Ако имам дяволит глас в главата си, то това определено е гласът на приятеля ми Тео Чепилов, който казва “За феновете” и после надига шот в понеделник вечер, защото какво пък толкова лошо може да ни се случи. После ще дойде човека и още една седмица ще сме “чал”.

След като навремето изложихме мръсните си тайни в “Радио Кафе” в т.нар “Едно нетелевизионно предаване”, мисля че той няма да и се разсърди да сложа някои истории черно на бяло.

1. Тео е роден на първи април, денят на лъжата и това го прави удивително добър в разказването на истории. Той не лъже, той само привежда историите във филмов вид. С леки промени в скрипта, тук таме някой туист. Иначе кому е нужна скучна истина.

2. Тео не се казва Тео. Това не му е истинското име и вероятно първата голяма лъжа. Истинското дори не започва с тази буква. По време на първата му сватба мнозина от приятелите му разбраха името му от устата на общинския служител провеждащ съчетанието. (Към днешна дата Тео е разведен)

3. Тео е българският вариант на “Бързи и яростни” както и перфектното ново лице на кампанията “Не карай пил”. Ако имаше и видео от онази вечер, можеше да се пуска на млади шофьори с образователна цел. След една вечер, която завърши в заведението “Алкохол” (тук има намесена ирония) и поредица Джак и Гинес едновременно, на Тео са му отказани таксиметрови услуги под предлог, че е твърде пиян дори да се вози. Решава да се прибере с онзи голям мерцедес, който караше по онова време и на Спортната палата бива отнесен странично от такси, което не спазва предимството.

Следва 360 градусово завъртане и Тео решава да избяга, защото въпреки невинен е доста пил. Хрумва му, че таксиметровите шофьори ще тръгнат да го преследват и настъпва газта в посока Кравай, където не успява да се справи с 90-те градуса на завоя и се врязва челно в бариерата на ъгъла на градинката на НДК. Ситуацията е еърбегове и стъкла навсякъде, но бягството не свършва до тук.

Героичния мерцедес успява да стигне след страничен и челен удар, приел формата на триколка до Военна болница, където е настигнат и спрян от полиция. Оказва се прав за хайката таксиметрови и благодари на съдбата, че служителите на закона идват първи. В негова защита мога да добавя и факта, че от тогава не е карал пиян. Може би това се дължи и на тригодишното му наказание с отнемане на книжката.

4. Въпреки, че е официално писател, Тео е и главен герой от книгата на известна българска писателка и нейно основно вдъхновение. Там името му е Рижавия (или пък беше Червенокосия) и историята общо взето изкарва всичките му мръсни ризи на показ. Един вид писателката искаше да има последната дума в тяхната връзка. За съжаление нищо не свърши до тук и Тео отново имаше авантюра със същата писателка, която в по-късен период преиздаде книгата си с допълнения като този път освен мръсните ризи, включи и мръсното бельо.

Спомням си, че имаше и откъс, в който участвах и аз. Не помня точните думи за това цитирам по памет. “И докато аз боледувах, Рижавия с малоумните си приятелчета се опитваха да правят нелеп рап на лаптопа в спалнята”. Тя имаше предвид групата ни “Злите Езици” останала без нито един хит в историята.

5. Когато беше бездомен Тео поживя малко и у нас. Веднъж се прибирах с едно момиче към вкъщи и когато стигнахме пред нас тя каза… “О-о-о, ама аз съм била у вас вече.” Думата ми беше, че сме споделяли повече неща от храна, напитка и постеля (и онези 6 кв.м в Ню Йорк).

Имахме и няколко опита за тройка. Казвам го само защото бяха доста смешни. Първият не се получи защото бяхме много пияни (аз) и си останахме с идеята, а на вторият в края на краищата останах в другата стая да гледам “Хищникът” докато Тео си изигра картите.

**Бонус**: Трябва да кажа, че годините когато прекалявахме са зад гърба ни (надявам се), но онази история в която бяхме в Пловдив в търсене на забавления и звъннахме на Спенс, за да търсим телефона на Ванко 1, защото може би той има телефон на “човека” в Пловдив. Разбира се Ванко 1 беше прясно излязъл от затвора и като му казахме за какво го търсим просто ни затвори телефона.

Има и истории, които не мога да разкажа. Но по-важното е, че Тео може да го направи сам. Той събра няколко от най-добрите си истории в книга. “Ситуация след ситуация” се нижат с бързина, черен хумор и екшън като “Гепи” на Гай Ричи в литераурен вид.

Стискам палци за продължение.

Ето и линк към книгата (има я и в електронно издание)

Снежна буря в Ню Йорк

23 януари 2016. От няколко дни говорят за свирепа снежна буря, която ще удари Ню Йорк. На Марто от Строежа му отмениха полета и има късмет. Днес затвориха всички влакове, които се движат над земята. Освен това движението в цял Ню Йорк е забранено с изключение на коли в специален режим. А аз се чудя защо не си заредих хладилника по-рано.

Няма троторари, ходиме по улиците и бутаме коли на черни и латиноси (не съм расист ама само те бяха излезли с летни гуми в Бруклин). Като цяло фън. И тук децата се замерят със снежни топки. Вися у нас и пия чай. Жалко, че бурята удари през уикенда. Трябваше да зарадва понеделника на мнозина.

IMG_3463

New York Snowstorm 2016

New York Snowstorm 2016

IMG_3453

Снимка на метрото от вътре

IMG_3460

IMG_3459

IMG_3458

IMG_3456

IMG_3455

IMG_3454

Latinicata rulira

Правиш участие в Берлин и решаваш да пуснеш плакат на nemski. Няма да си простя, че ще изпусна диджей Ферари.

 

Снимка: Крадена от профила във фб на Данчо БожковSofi - UstataDancho Bozhkov

Люто

Всеки има история за люта чушка. Казват, че от лютото се отделяли толкова ендорфини, колкото дори сладкото не можело да ти докара. Вероятно и кокаина. Не знам дали ядете люто, но има едни хора, които се друсат с люто и други, които опитват от време…

Манхатън за 25 цента

От скоро живея и “работя” в Ню Йорк (макар, че в момента джиткам в Джърси, технически). Повече по темата скоро, ама то малко да видите как изглежда града от много далече през бинокъл. И без това винаги съм искал да пусна 25 цента, за да…

Най-накрая нещо, в което вярвам. Представям ти CityZen.bg

Докато Kiro.bg е просто сборник от глупости и несериозни (често обидни) закачки, реших че е време за създаването на по-добрата му версия. Искам да ви представя, нещо с което се занимавам напоследък – CityZen.bg. Един проект, който подготвям с приятели от доста време. Ще се…

Изгорялата солета

Знам, че малко хора разбират това, но солетите Хрус Хрус от обикновените са супер, когато в тях има няколко изгорели. От години дебна изгорелите солети в пакета и никога не ги споделям с друг. Това е като перлата в короната, въпреки че говорим за продукт…

Киро интервюира кандидат-депутата Марта Георгиева (РБ) – момичето, което декорира паметника на окупаторите

Винаги съм искал да направя интервю с политик, в което да си говорим за нормални неща и да не теглим локуми. Интервю, в което мога да питам нещата, които си искам, по начина, по който си искам. Марта Георгиева е кандидат депутат от Реформаторския блок,…

София, обичам те!

Аз съм роден в София и по едно време бях намразил този град. Въпреки, че целият си живот съм изкарал в долната част на Лозенец и скитайки се между Графа, парка и Шишман. Имаше моменти, в които не можех да дишам тук, бях убеден, че…