Утрото е по-мъдро от вечерта... Те понякога се завръщат

Всички вие сте го усещали. Знаете го. След като вечер сте погълнали алкохол за трицифрена сума в заведение обитавано от руси пепеляшки, които на сутринта неизменно се превръщат в сервитьорки и продавачки, главата ви се пръска и започват хубавите моменти. Те понякога се завръщат... спомените. Да, така е. Връщат се с пълна сила и докато например закусвате и изведнъж като бърз влак ви осенява споменът как черпите непознати, а от устата ви капят лиги, имате безумно

гумен поглед

, а зад гърба ви се смее цяла компания, но с онзи съжаляващ смях. Мисълта ви жегва и комбинирана с

махмурлука

е по-болезнена от любовна разлъка. Повръщате, имате разтройство, молите се само да не е едновременно, защото дупката на тоалетната е само една. И мислите и спомените от вчера не спират да ви преследват. Трябва да ви успокоя. Това не се случва само когато пиете.

Случва се винаги сутрин

. Имам лични наблюдения на човек, който не е близвал около 60 дни алкохол. Забелязах, че вечерите човек има склонността да оглупява, особено ако е в компанията на жени. Не знам какво става с мен, но очевидно системната употреба на развеселителни средства през годините е изградила нещо като

реакция с памет в организма

. Рефлекс на забавленията, който започва да се проявява късния следобед, но за сметка на това ни мъчи цял ден. Това е последствието от бурната предишна вечер. Спомням си как прегръщам непознати момичета, питам мутри в Червило как не ги е шубе с целото това бело, обаждам се по телефона на Галя от Каризма за да я каня на купон, решавам да се запозная с 30 момичета в Строежа...

Има и по-гадни

: черпя цялото заведение Буковски (само мъже), чупя душ кабината в Апартамента и малко допълнителна посуда, говоря на продавачката, че това е обир... все прекрасни неща, които с умиление си спомням. Тези дни установих, че това може да се случи и без алкохол. Имам предвид мислите за срам на сутринта. Без да пия правя нещо, от което много ме е срам на сутринта. Дали пък не съм

шизофреник

? Ало, колко човека живеят в мен? Имам

идея за извод

: Просто сутрин сме сдухани, нормални, не окрилени. Вечер ни хваща порив от нови идеи - ново гадже, нова работа, нова надежда. Хвърляме се в нея, а на сутринта се чудим дали не сме направили грешка и самоанализираме и даваме назад. Мислим по трезво, а трябва ли? Аз искам да се събудя утре и още да имам идеите от днес. Защото утре започва от днес!