Как ме отучиха да крада чаши (Дупката - история No.1)

Навремето имаше едно много приятно заведение - Малката Дупка. Заведението се намираше срещу Строителния техникум (все още има подобно заведение там). До колкото си спомням от там тръгна и Bounce party-то на Бат Венци и Шлеви, но понеже не съм голям капацитет в областта ше си мълча. Доста често го посещавах, за да пийна няколко рома. Червен ром с лед и лимон, за предпочитане от реномираната марка Savoy. Атлантик имаше вкус на детски бонбнони. След няколко напитки си взимах чашата и бавно започвах да се нося към нас. Бях си направил цяла колекция от чаши с различна форма в зависимост от предпочитанието на барманите в какво да ми сипят тази вечер. Един ден отидох както винаги в бара и си поръчах голям ром с лед и лимон. Без да ми каже и дума, барманът бавно взе и постави една пластмасова чаша пред мен и ми наля. Дума не ми каза, нито за това, че съм му гепил 20 чаши, нито нещо друго. Разбрах веднага какво има предвид. Потънах в земята от срам, Огледах се около мен и всички пиеха в стълко, сам аз в пластмаса. Бавно си допих пиенцето и излязох, като си върнах чашата на бара. Няколко дни по-късно пак отидох там и си поръчах ром. Барманът със същия многозначителен поглед, лека усмивка и малка пауза ми наля в нормална стъклена чаша. От тогава повече никога не съм си взимал чаша от това заведение.