Преди няколко дни написах първата история от Дупката. Очевидно трябваше да има и втора. Виж, обаче за трета не съм сигурен, тъй като май такава в спомените няма.

Една съботна вечер пийвахме ромове аз и някакви приятели. Между тях бяха забележителната двойка с партизански псевдоними Жоре Гъзо и Анна Андреевна.

В момента двамата се радват на наследник, а Жоре е сред новите собственици на бар Амстердам.

Но да се върнем назад в годините, когато въпросната вечер те двамата и други приятели наливаме напитки, докато мацките си танцуват около нас. В един момент Анна се усмихва на някакъв пич, който се оказва управител или съ/собственик на заведението.

Пича решава да почерпи Анна с една бира, което за нея не е проблем, нито за нас. В един момент обаче пичът решава, че Анна го сваля и решава да осребри в интимна близост вложените за една бира стотинки.

След като той се опитва да я “налази”, гаджето и Жоро Г, все пак трябва да се намеси и се опитва да обясни деликатно на пича, че така не се прави.

В следващ момент музиката се спира, оказва се, че лошите са повече от добрите и ще бъдем бити вкупом всички, ако не излезем от заведението, като оставим само Жоро, Анна и около 12 човека “лоши” сами.

Ясно е, че ако се изпарим Жорко ще го бият, пък момчетата се притесняват ако го ударят пред нас да не стане меле и да почупим заведението.

Ние не излизаме, но тъй като сме по-малко и доста плашливи (така е като сме комплексарчета от малки) седим на стълбите с един крак вън, но пък и не можем да изоставим Жорко. Общо взето се гледаме и се чудиме как да действаме.

В същото време примката около Жорко се стяга и той е притиснат до стената от собственика, което не му пречи да му каже горе долу следното: “Виж пич, не зависимо дали я черпиш бира или ме пребиеш, тя ще си тръгне от тук само и единствено с мен”.

Жорко е само на милисекунди от удар във фейса, а ние вече виждаме как ще ядем бой масово, докато изведнъж не се чува звук от единия ъгъл на заведението, където виждаме ужасяваща гледка.

Анна Андреевна е впила нокти в гушата на сгърчен като гущер младеж, който на всичкото отгоре е вдигнала на около 5 сантиметра над земята, “Ей, веднага пусни Жоро или ще му извадя гръкляна”, изстрелва Анна към шефчето на бандата и всички останали замръзваме.

Чуваме само хриповете на пича, който се гърчи в основни цветове зелено и лилаво, безпомощно закачен на стената от хватката на Анна.

Това толкова шокира останалата част от биячите ни, че те след момент на ступор пускат Жоро и не смеят да мръднат, докато ние си тръгваме почти победоносно с Анна, като водач.

На тръгване ги чуваме как почват да се смеят неудържимо и да ебават пича, който още не може да си поеме дъх. Очевидно са и дълбоко респектирани от Анна.

Вече в нейна компания спокойно се наливаме по барове и можем да вилнеем. Кой го е страх с такъв съпорт от нейна страна?