На всеки му се случва да fail-не, но пичове, трябва да ви разкажа последния си фейл. Преди няколко дни с един приятел влизаме в денонощния принт център Мания на ВИАС и вътре виждаме страшно красиво момиче. Щото е вечер, за това влизаме в денонощния.

Принтим там, квото принтим за гигантската сума от 48 стотинки и понеже мацката е силна не върви просто да си отидем, та решаваме да си поговорим с нея. Заклевам се, не сте виждали такава грация изразена в две крачки изминати от бюрото до принтера. Наблюдаваме в захлас натискането на копчето, излизането на хартията, взимането на листата и подаването им към нас.

Първата ми реплика е да я поканя в нашето заведение (Радио Кафе под НДК), но понеже не го знае, изтърсвам две – три бързи безмислици и си тръгваме, но не преди да разбера, че се казва Иглика, примерно.

Та тръгваме си и отиваме на рожден ден на 100 кила, а по пътя си мисля “Брех, това страшно момиче, трябва да изляза с нея поне веднъж”. Гениалната ми мисъл е, че и пратих файла за принт на мейла, та ако и знам само първото име, то поне и знам мейла и мога да и пиша.

Сядам аз на партито, намирам се в компанията на целият наточен контингент момичета в рейнджа 18-25, но вместо да се занимавам с тях, форсирам целият си мозъчен тръст и пиша нелепа, но искрена покана за среща. Напъвам се, напъвам се и раждам нещо лично, твърде лично послание и натискам бутона SEND. За всеки случай и пращам и втори мейл с прикачен FB профил, ако не се сети кой съм.

Една моя колежка ми каза никога, ама никога да не пиша мейли на момичета. Имало е защо.

На следващият ден не получих отговор. И реших да проверя дали мейла, на който съм писал е ок.

Пускам един search и какво откривам. Миналата вечер освен на Иглика съм писал и до всички офиси на Mania Print, които сещаш се имат само един служебен мейл. Та моя вопъл бе чут едновременно в два офиса в Студенски град, два в Люлин, един в Гео Милев и един в Лозенец.

Да, като пращате мейли внимавайте.

П.с. И не, нямаше happy end. :)