Всеки има история за люта чушка. Казват, че от лютото се отделяли толкова ендорфини, колкото дори сладкото не можело да ти докара. Вероятно и кокаина.

Не знам дали ядете люто, но има едни хора, които се друсат с люто и други, които опитват от време на време, дават втори шанс на тази емоция и след това винаги съжаляват в болка и страдание.

Това е като последния път когато си поръчах уличен Philly Cheese Steak и пича ме пита искам ли да е спайси. После усещах, че ям нещо люто и горещо, но заради тези две чувства не разбрах останалото. §

Всяка една история с люто е героична, но започва с чиста случайност. Признавам, историите с люто са добри за разказване и то най-вече заради черния хумор.

Имам две истории с люто, които ще помня доживотно. И в двете проблема не беше толкова в лютото, колкото в собствената ми тъпота. Пред света искаш да изгеждаш умен и готин, но след тези две истории се чудя, как не съм в калсацията на Дарвин. Умрелите при нелеп случай.

Действието се развива преди десетина години при първото ми едномесечно излежаване в Тайланд. Живеем на острова от “Плажът” Ко-пи-пи с един агент (всъщност този от филма е съседният и доста по-благозвучен Ко-пи-ле, но малко хора го знаят) и имаме резервация в изискан ресторант за вечеря. Не щеш ли се извива мега буря и започва да вали. Понеже сме туристчета и нямаме чадър, аз със острия си като бръснач, съобразителен ум, решавам да направя чадър от подръчни материали. Понеже сме в джунглата и нямаме друго, мисля да си направя чадър от листото на огромна палма. Според приятели е било фикус, но не съм проверявал.

За съжаление не можеш да откъснеш листото, защото то се суче, все едно е направено от най-здравата некъсаема жилка. Разбира се вали, а аз мисля бързо в такива моменти и решавам да го прегриза със собствените си зъби.

Не знам защо след прегризването реших да преглътна и започнах да усещам леко пареща горчилка в дъното на гърлото ми, която става от люта по-люта. Тук знам какво се е случило. Цялата ми съобразителност се губи и аз изпадам в дива паника, наречи го дори истерия, че съм се отровил и умирам. Погълнал съм сок от отровна тропическа палма и ми остават секунди живот и то в агония. После разбирам, че нито съм бил в тропиците, нито съм щял да умра.

Все пак зрънце съзнание ми казва, че ще се оправя, ако изпия чаша алкохол. Търча към рестораната с резервацията (не че имаше друго попътя) и викам чаша ром. Обаче там е сервират алкохол. Идея номер 2. Изяж нещо ужасно люто и второто люто ще победи първото люто. Поръчах нещо, което дойде позеленяло от чушки. От тук времето започна да тече с друго измерение. Като във филм в главата изплува образът на учителя ми по медитация (срещнах го в Чанг Май и го познавах общо за 48 часа) и с гласа на Йода от Междузвездни ми продума какво да направя. А именно да ям адски бавно и да свиквам с всяка хапка на лютото. Нарекох го люта медитация. С всяка погълната хапка усещах издигане и в един момент престанах да усещам каквото и да било, точно както след люта ментова дъвка. Това беше Нирвана. Мислех си, че съм счупил кода на лютото завинаги. Никога не бях ял люто, а сега бях овладял тайната тъмна сила на лютото завинаги. Къде сте тъпаци? Искам да ви покажа как ще погълна най-лютото на земята.

Обаче никакъв код на лютото не бях разбил. Просто никога не бях опознавал орално сръбска люта чушка.

Това беше на един от EXIT фестивалите, когато бяхме с Д2 в мега як хостел (аз ум го намерих, не знам дали им е харесало ак толкова много. Собственикът беше симпатичен чичка с бяла брада и шкембе, приличаше на стар моряк и всъщност беше художник.

Пиехме с него ракия и на масата имаше зелен убиец. Ако сте яли сръбски чушки знаете за какво говоря. Имам приятели, които си го носят в България и после с бръснарско ножче режат тънки лентички, колкото да се изстрелят. Третата ракия беше идеален момент за демонстрация на български героизъм, в които изядох една чушка на екс. И не ми стана нищо. В първите 5 минути. Имам предвдид, че първите 5 минути беше поносимо люто. Но после…

В продължение на 30 минути, тази отрова започна да стяга гърлото ми и да става все по-жестока. Точната дума с леко сръбски елемент е “Започна да натега”. Никога не съм бил толкова жестоко изтърбушен от вътрешна болка, която не само не отшумяваше, ами се и засилваше. Това доведе до почти пълна парализа на езикът ми и тук започнаха отчаяните мерки. Първо на масата никой не трявбае да разбира, че страдам, защото щеше да е лейм да изям цяла чушка, да ми кажат браво и после да се тръшна и умра в присмех.

Така че започнах да си измислям разни моменти, в които да мога да ставам от масата и да отивам и страдам леко, сам и настрани.

Първо ядох хляб, после пих олио. Пих 4-5 ракии. Пих зехтин. Мазах си езика с крем за ръце. Пуснах душа и стоях с дрехи и отворена уста под струята. Болеше и във водата. Болеше всякак. Дума не можеше да става а люта медитация. След 2 часа един френд ме заведе на кръчма за рибена чорба и бира. Въртях се на задната седалка на таксито все едно като прострелян на път за болницата.

След близо 5 часа борба, лютото започна да отстъпва. Вечерта вместо да отида на феста, реших че ще изпусна NERD и ще си лягам .

Каква е твоята тъпа история с люто?