Започвам с това, че всичките ми приятели са дишали лепило. Доста хора смятат лепилото за клош дрога, но опивалите знаят, колко е яко. Аз не съм много сигурен, тъй като мразя халюцинации и никога не съм дишал чак толкова много лепило, че да виждам други светове… поне не чак толкова много.

Колкото, че е клош – да клошарско е. Долнопробна евтина дрога продаваща се в баки и маркови тубички Кале. По едно време цигани се бяха светнали да шиткат лепилото заедно с пликчета. Да му е удобно на лепиларя един вид.

За първи мои връстници дишаха лепило, когато бях 6-и клас. После стана масово. Наред с циганчетата и белите хлапета дишаха, като ордьовър пред хероина.

Няма да ви обяснявам за лепилото. Или знаете или не знаете. Спомням си обаче една случка… не много смешна. Гаджето ми по онова време (9-10 клас) ме убеждава, че приятелите ми са пропаднали боклуци и аз и казвам, че това съвсем не е така. Те са много свестни момчета. Това, че не са реализирани е просто въпрос на време.

Навивам я да я заведа на купон в Люлин, смятай колко време се пътуваше по онова време, макар да нямаше задръствания. След цялата ми убедителна реч ТЯ е готова да отиде на купон с приятелите ми, колкото и да са гадни.

Звъня и дълго време никой не отваря. След n-тия път вратата се открехва от човек с кух поглед, който не може, а и не иска да говори. Влизам има хора, но се чувстваш като в клетката на маймуните в зоологическата градина. И то в момент в който на тях им текат лиги и те гледат с най-милите безмозъчни животински погледчета.

Целият апартамент е пълен с лъхащи лепило хора.

В (скинхед): – А, ама аз бях в другата стая, кога съм се преместил тук?
Н (точно “слиза” от мазето на 12 етаж) – Ъ,ъ,ъ,а,а,о,о,ъ,ъ,ъ,у,у. (Носи торба картофи).

Другите издават нечленоразделни звуци.

В една от стаите мой близък приятел прави секс за първи път. По-скоро му правят секс за първи път. Той е мат и не знае къде се намира. Мацката го дърпа пишката, после го възсяда, пича не може да реагира. После го беше яд, толкова дълго бе чакал момента, та да не присъства на него си е гадно.

Аз се чувствам забавно, макар че никой не пие и на мен ще ми е гадно да се наливам в общество, което ми е чуждо. Не знам как да го обясна на приятелката ми. Очевидно е взела решение, че съм като тях. И никога няма да преуспея. Винаги ще съм маймуна. И приятелите са ми пропаднали.

* * *

Никога не знаеш къде ще те отведе лепилото. Днес с умиление хора от висши мениджърски позиции в най-големите фирми и медии в България си спомнят с умиление за прекрасните лепило моменти. По разбираеми причини не мога да споделя техните имена. Повечето са жени.