Преди няколко години един приятел ми предаде щафетата да напиша тези няколко неща. Ето сега го правя:

1.Със скромните си умения по фотошоп правих обложката на третия албум на GP a.k.a. Гошо от Почивка и повярвайте ми, гордея се с това (Част съм от джънк хип хоп културата в БГ). Една колежка каза, че ме бива за композиция, но шрифтът е ужасен. Съгласен съм за шрифта, но не мисля, че е права и ме бива за композицията. Като цяло изглежда добре, само умалена.

2.Бил съм главен герой на видеоклип на Сепуко 6. Бях правил кратко филмче, по време на кариерата ми в ММ, което момчетата взеха и премонтираха за клип. Мен ме е срам от това, което направих, но не крия, че съм поласкан от факта, че ме увековечиха.

3.Веднъж се опитах да обера човек. С едни приятели, бяхме на по около 16-17 години, трябва да е било Виденово време. Аз исках часовник, Наско-бомбър, Дзифта-маратонки. На никой от нас не му стискаше, имайки предвид факта, че не бяхме обирали човек досега. Не знаехме какво точно се прави, за това решихме да го преследваме. Пичът се затича и се качи в един тролей на Орлов мост. Тръгнахме след него. Докато тичах да се кача, се подхлъзнах и паднах под тролея. В този момент той тръгна и гумата се засили право към корема ми. Щях да плисна чревца навсякъде, ако не беше Дзифта, който ми спаси живота издърпвайки ме рязко. Благодаря ти, Дзифте. Повече никога не ми е минала мисълта да ограбвам човек. Мисля, че по-висши сили ми дадоха урок.

4.Няколко пъти за малко да умра от токов удар. Първият път е като много малък крада игла за плетене и я забивам централно в печка с реотани. В резултат иглата се стопява, електрическата инсталация гръмва, а вълната ме изхвърля на няколко метра. Години по-късно завирам 9-волтова бормашинка в 220V контакт, тя ми гръмва в ръцете. Няколко месеца по-късно се опитвам да си направя магнит от медна жица (!!!), резултатът е димящ и разтопен контакт и изправена коса. На гарата на село пък ни спасиха с братовчед ни, докато се опитвахме да се качим на покрива на влак и да имаме шанса да бъдем изпепелени от 25 000 волта. След известно време същия този братовчед бе спасен от баба си, хриптящ на въжето на саморъчно направена бесилка – очевидно добра изработка. Беше гледал филм с бесене и искаше да види как се чувства човек по време на бесене.

5.Човекът , герой на блога ми – Наско Лазаров, се оказа братовчед на мой приятел. Светът е малък, хаха. Но не това е причината да спра да пиша за него. Всъщност го знаех още от преди това